Синьо злато

— Няма кой знае каква възможност това да се случи — отговори Остин. — „Гогщад“ загуби лидера си, научния си потенциал, както и могъщите мъже, които бяха двигателят на всичко това. Народите по света си дадоха сметка, какво бяха на път да загубят и започнаха да възстановяват правата си върху водоизточниците.

Джим Контос слушаше разговора с интерес.

— Благодаря, че ме поканихте с вас! — каза той. — Поне ще се успокоявам с мисълта, че двете ми подводници са загинали за правото дело.

— Радвам се, че поставяш този въпрос. Джо?

Завала се усмихна, извади сгънат лист от джоба на ризата си и го показа.

— Това е само наброска — съобщи той, — но тя дава представа за онова, което ще излезе от завода.

Очите на Контос се разшириха от изненада.

— Господи, колко е красива!

Завала направи гримаса:

— Чак така не бих я определил. Прилича малко на сплескан шаран, но тя ще се потапя по-дълбоко, ще се движи по-бързо и ще носи повече товар и апаратура от всяка друга подводница. Ще има нужда от продължителни изпитания.

— Кога започваме? — попита Контос.

— Предварителните работи вече са в ход. Имам среща в Смитсоновия музей. Искат да издигнат паметник на пилотите от летящите крила и ме молят да направя няколко демонстрационни полета в хода на кампанията. Но веднага след това, ще направя план на изпитанията.

— Какво чакаме? — попита Гемей.

— Добър въпрос — отвърна Остин. — Методът на Франсешка ще превърне тази пустиня в цветуща градина, но тук не е място за морски специалисти. — Той тръгна към тюркоазен хеликоптер с надписи НАМПД от двете страни.

— Ей, Кърт, къде тръгна? — извика Завала.

Остин се извърна:

— Хайде — подкани ги той, с широка усмивка на бронзовото си лице, — да идем някъде, където можем да си натопим краката!