Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Голямата двуетажна постройка е била вдигната в епоха, когато по три поколения са живеели заедно, за да работят във фермата. Украсените прозорци и стъклописите говореха, че собственикът е бил достатъчно богат, за да си позволи някои излишъци. По протежение на фасадата се виждаше веранда. Зад къщата имаше червен обор и силоз. До обора се виждаше заграждение с два коня вътре. Сравнително нов пикап бе паркиран в двора.
Остин спря пред къщата. Никой не излезе да ги посрещне. Никакви любопитни лица по прозорците.
— Може би е по-добре, аз да отида пръв — предложи Остин. — Малко да го подготвя, преди да се срещнете лице в лице.
— Добре — съгласи се Бъз. — Бързо загубих кураж.
Остин стисна ръката на Мартин.
— Всичко ще е наред! — Нямаше представа, какво би направил на мястото на този човек. Не беше сигурен, че ще запази спокойствие. — Ще го потърся и ще му съобщя внимателно.
— Ще ви бъда признателен! — промълви Мартин.
Остин излезе от колата и се изкачи до входната врата. Почука няколко пъти. Никакъв отговор. Нямаше реакция и когато завъртя дръжката на старовремския звънец. Извърна се и разпери ръце, за да го види Мартин. Слезе от верандата и заобиколи къщата към обора. Единствените звуци идваха откъм няколко пилета и едно грухтящо прасе.
Вратата беше отворена. Влезе вътре, като си мислеше, че всички обори по света миришат еднакво — с нищо несравнима смесица от мирис на тор, сено и големи животни. Един кон изпръхтя докато минаваше покрай бокса му. Може би разчиташе на захарче. От Мартин ни следа. Извика и като не получи отговор, излезе в задния двор. Кокошки и прасета се скупчиха край оградите си, убедени, че им носи храна. В небето се рееше самотен ястреб. Остин се извърна и отново влезе в обора.
— Мога ли да ви помогна?
Видя мъжка фигура.
— Мистър Мартин? — попита Остин.
— Аз съм. Вие кой сте? — попита мъжът. — Говори по-високо, синко! Слухът ми вече не е онова, което беше.
Мъжът пристъпи по-близо. За разлика от по-ниския си, набит син, Мартин беше едър човек с могъщо тяло. Спокойно можеха да го снимат в реклами за трактори. Беше облечен в бежови риза и панталони. Носеше работни обувки с дебели подметки и мръсна бейзболна шапка, която покриваше снежнобелите му коси. Остин сметна, че е отлично запазен за осемдесетте си години. Дъвчеше угарка от пура.
— Казвам се Кърт Остин. Работя в Националната агенция по морско и подводно дело.
— Какво мога да направя за вас, мистър Остин?
— Търся Бъки Мартин, който е бил пилот изпитател в края на петдесетте години. Да не сте вие?
Сините очи сякаш се засмяха на някаква тяхна си шега.
— Да, аз съм.
Остин си помисли, дали да не хване бика за рогата и да каже на стареца, че синът му е дошъл да го види. Възрастният човек проговори пръв.
— Сам ли сте?
Въпросът прозвуча странно и в съзнанието на Остин дрънна предупредително звънче. Нещо у тоя човек не беше като хората. Старецът не дочака отговор. Излезе отвън и видя колата. Очевидно доволен от видяното, той хвърли угарката на земята и внимателно я угаси с тока на обувката си. После се върна в обора. Остин се запита, къде ли се бе дянал Бъз.
— Човек трябва да си отваря очите с пушенето, при цялото това сено наоколо — каза той ухилен. — Как ме открихте?
— Преглеждахме стари правителствени документи и изведнъж изскочи вашият адрес. От кога имате тая ферма?
Мартин въздъхна.
— Струва ми се, че вечно съм я имал, синко, и сигурно ще да е така. Само обработването на земята и грижата за добитъка може да те накара да разбереш, защо в старо време хората са бягали от фермите като от чума. Дяволски тежък труд. Е, присъдата ми май изтича, макар да не смятах, че ще се появиш толкова бързо.
Остин беше объркан.
— Вие ме очаквахте?
Мартин направи крачка встрани и посегна зад вратата на един бокс. Измъкна оттам двуцевка и я насочи към корема на Остин.
— Обадиха ми се по телефона, точно както е казано в протокола. На твое място, не бих мърдал много-много. Зрението ми не е онова, което беше навремето, но оттук те виждам прекрасно.
Остин гледаше зейналата черна паст на двуцевката.
— Може би е по-добре да оставите това нещо на земята, преди да гръмне случайно.