Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Индианците се колебаеха, но усетили близкия край, отново нададоха странния си боен вик. Стрелците бяха коленичили в носовата част. Биха могли да се изправят и да изпратят стрелите си по своите безпомощни жертви.
Пол бе загубил всякакво търпение. Вдигна пистолета и го насочи към Аларик. Ако ликвидираше водача, останалите можеше да се оттеглят. Франсешка извика. Той помисли, че иска да му попречи да улучи, но кралицата сочеше нагоре.
Нещо като огромно насекомо се спусна бързо над горната част на водопада и през слънчеви дъги и воден прах, стигна на тридесетина метра над езерото. Хеликоптерът увисна за миг, после наведе нос и мина ниско над туземците. Стрелците захвърлиха лъкове, грабнаха веслата и се понесоха като луди към брега.
Пол отпусна пистолета и се усмихна на Гемей. Загребаха назад, към по-спокойните води на езерото. Хеликоптерът описа кръг над водното огледало, после се върна и увисна над тях. Усмихната фигура с рунтави сребристи мустаци и дълбоко поставени очи се надвеси през страничната врата и им махна. Беше доктор Рамирес.
Телефонът иззвъня. Обади се Остин:
— Гемей, как сте?
— Много добре! — отвърна тя, със смях на облекчение. — Благодаря за таксито! Но ще трябва да обясниш, как го направи тоя фокус. Това е постижение даже и за великия Кърт Остин.
— Ще ти разкажа по-късно. Утре ще се видим! Трябвате ми тук! Гответе се за работа!
От хеликоптера бе спусната стълба.
Рамирес махна на Франсешка, да се качи първа. Тя се поколеба, после хвана долното стъпало и както подобава на бяла богиня, започна изкачване към небето, откъдето се бе спуснала преди десет години.
26
Сенди Уилър тъкмо влизаше в своята хонда, когато странният мъж я приближи и на развален английски попита, как да стигне до рекламния отдел на „Лос Анжелис таймс“. По инстинкт, тя притисна към себе си чантичката и се огледа. С облекчение видя и други хора в подземния гараж на редакцията. Беше израсла в Л. А. и бе свикнала с всякакви типове. Но напоследък нервите й се бяха изопнали покрай тая шантава история с водата, така че даже и мисълта за красивия пистолет, калибър .22, със седефена дръжка, който лежеше в чантичката й не я успокои напълно. Непознатият създаваше впечатление, че може да отхапе цевта му с металните си зъби.
Уилър притежаваше репортерското качество, да преценява хората от пръв поглед и този определено можеше да играе лошия в телевизионен сериал. Беше с нейния ръст, но би могъл да е по-висок, ако имаше врат. Тъмнозеленият му костюм беше с един-два номера по-малък от необходимия за квадратното му, мощно туловище, което изглеждаше като събрано от части за хладилник. Облото, ухилено лице, украсено с ниско подстригана, мръсноруса коса й напомни за едно от чудовищата във филма на Морис Сендак „Там, където властва дивото“. Само че, бе по-грозен. Но онова, което я стресна, бяха очите му. Ирисите бяха толкова тъмни, че зениците не се забелязваха.
След като му обясни набързо, Сенди се пъхна в колата и веднага я заключи, без да се интересува, че жестът е нелюбезен. Докато изтегляше колата на заден, той не даде вид, че бърза да си подаде обявата. Стоеше на мястото си и я наблюдаваше със студен поглед. Тя караше тридесетте, имаше дълга кестенова коса и атлетично тяло — резултат от тичане и упражнения. Ореховото й лице беше ъгловато, но не непривлекателно. Огромни, небесносини очи заемаха централно място в него. Беше достатъчно красива, за да привлича от време навреме вниманието на различни откачалници, които сякаш падаха от палмите из целия град. Имаше изработен усет към опасностите на улицата, а опитът й като криминален репортер, какъвто беше, преди да я включат в специалния екип, я бе направил доста хладнокръвна. Този гад обаче я накара да потрепери. И не толкова с външния си вид. Присъствието му излъчваше гробовен хлад.
Погледна в огледалцето и с изненада установи, че мъжът е изчезнал. Откъдето дошло, там и отишло, помисли си тя. Отправи си забележка, че бе допуснала така да я изненада. Животът в Л. А. я бе научил всеки момент да наблюдава промените в обстановката. Проклетата водна история я бе завладяла и притъпила инстинктите й. Коен обещаваше да пуснат поредицата след броени дни. Не беше достатъчно скоро. Писнало й бе, да мъкне компютърни дискове у дома. Коен го бе пипнала параноята и не позволяваше да ги оставят в редакцията. Всяка вечер той изтриваше файловете от компютъра и ги прехвърляше върху дискове. На другия ден ги зареждаше отново.