Синьо злато

Запали колата, бавно излезе от паркинга, после настъпи газта и профуча през кръстовището в мига, когато светлината ставаше червена. Всички зад нея спряха. Познаваше района добре, мина през паркингите на два мотела и по странични улици, се насочи към жилището си. Сърцето й биеше бързо, докато караше, но пулсът започна да се нормализира, когато паркира пред убежището на своята кооперация. Отключи вратата на пететажното здание и се качи с асансьора на четвъртия. Излезе от кабината и почти изпусна покупките си на пода. Гадината стоеше в другия край на коридора, хилеше се като малоумен и я гледаше. Това вече беше прекалено. Тя остави чантата долу, измъкна пистолета и го насочи към него.

— Приближиш ли, ще ти гръмна карантиите! — предупреди го тя.

Той не помръдна. Само се захили още по-широко.

Как бе стигнал тук преди нея? Ами разбира се! Знаел е адреса. Докато тя обикаляше из улиците, за да му избяга, просто е дошъл направо тук. Но това не обясняваше, как е проникнал вътре. Управата щеше да си изпати. Можеше и във вестника да напише.

С пистолета към него, тя изрови ключовете, отвори вратата и бързо я хлопна зад себе си. Най-после на сигурно място. Остави пистолета на една масичка, сложи веригата, бутна резето и надникна през шпионката. Мръсникът стоеше точно отпред, с лице, станало още по-гадно, поради изкривяването от лещата. Държеше чантата й с покупки, сякаш беше куриер от служба за доставки по домовете. Нагло копеле! Тя изпсува от сърце. Няма повече да се лигави с Коен. Ще се обади право в полицията и ще се оплаче от преследване.

Изведнъж изпита странното усещане, че не е сама.

Обърна се и вперила невярващ поглед, замръзна от страх.

Пред нея беше мъжът с металните зъби. Но това е невъзможно! Той е пред вратата. Тогава отговорът блесна като светкавица в съзнанието й.

Близнаци!

Просветлението дойде много късно. Докато тя отстъпваше към вратата, той тръгна към нея, с блещукащи като черни перли очи.