Синьо злато

27

Черната каучукова топка беше като метеор, но Сендекър бе предугадил посоката и леката му, дървена ракета се стрелна да я посрещне, с бързината на змийски език. Светкавичният бекхенд99 я прати с тъп удар в дясната стена. Льогран се хвърли, но не прецени вярно ъгъла и ракетата му загреба непохватно въздуха.

— Това е гейм, струва ми се — обяви Сендекър, като ловко дриблираше с топката. Той бе маниак на тема фитнес и начин на хранене, а строгият режим на упражнения с тежести и бягане му даваше определено предимство пред значително по-младия и едър съперник. Застана леко разкрачен, отпуснал ракетата в сгънатата си ръка. По челото му нямаше и капка пот. Нито един косъм не стърчеше от червената му прическа или от внимателно оформената Вандайкова брадичка.

За разлика от него, Льогран беше вир-вода. Докато сваляше предпазните очила и бършеше потта от лицето си, той си спомни защо бе спрял да играе със Сендекър. Директорът на ЦРУ го превъзхождаше по ръст и мускулна маса — Сендекър беше едва метър и шестдесет — но при всяко стъпване на корта за скуош, той отново се убеждаваше, че играта изисква стратегия, а не сила. При други обстоятелства, Льогран би отклонил поканата, отправена му в деня, след инцидента в щата Ню Йорк.

— Запазил съм корт в клуба — приветливо съобщи Сендекър. — Какво ще кажеш, да помлатим малко черната топчица?

Въпреки ласкавия тон, нямаше и съмнение, че отказ не се предвижда. Льогран отмени сутрешните си срещи и се отби в центъра „Уотъргейт,“ да си вземе екип. Сендекър го чакаше в клуба за скуош. Облечен бе в шит по поръчка костюм в морско синьо със златни апликации. Но дори и в този му вид, не се искаше голямо въображение, за да си го представи човек, крачещ по палубата на старинен боен кораб, лаещ команди да се опънат платната или да се даде залп по пиратска шхуна. Така управляваше и НАМПД — едното око към метеорологичните промени, а другото — към съперниците. Като всеки добър командир, той проявяваше жив интерес към личната съдба на подчинените си.