Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Защо искаше да ви убие… да ни убие?
— И той не знаеше точно. Приличаше на ония гадни бомби, хвърлени навремето от германците. Когато сапьорите посегнат да ги обезвредят, те гръмват. Впрочем, мислех, че ще си останете в колата.
— Опитах, но трябваше да се разтъпча малко. Минах зад къщата, не видях никого и дойдох в обора да ви търся.
— Радвам се, че го направихте. — Остин наостри уши. — Мисля, че дочувам нещо. — Хвърли последен поглед към тялото. — Щастливо пенсиониране, Бъки! — каза той и се отправи към вратата.
Бъз го последва на двора, докато черно-бяла кола със синя лампа на покрива изскочи от гората и спря пред къщата в облак прах. С черни букви отстрани, беше написано ШЕРИФ. Двама в сини униформи излязоха от колата. Единият беше едър и млад, а другият — слаб и посивял. По-младият приближи с ръка на кобура. От значката му личеше, че е помощник-шериф.
— Кой от двама ви е Остин? — попита той.
— Аз — отговори Кърт.
Помощникът изглежда бе очаквал бягство, защото сега не знаеше какво да прави.
По-възрастният го блъсна внимателно настрана.
— Аз съм шериф Хейстингс. Някой от вас да е виждал Бъки Мартин?
— В обора е — отвърна Остин.
Помощник-шерифът се хвърли натам и когато излезе, лицето му беше бяло.
— Исусе! — извика той и посегна към пистолета си. — Старият Бъки е мъртъв! Набучен е с вила. Кой от вас направи това?
Хейстингс даде знак на помощника си да се успокои и да извика групата по убийства.
— Можете ли да ми кажете, какво става, мистър Остин?
— Мартин се опита да ни убие с оная пушка, която лежи до него. Наложи се аз да го убия. Исках само да го неутрализирам, но не се получи.
— Благодаря за информацията, но аз искам да знам, какво става наистина? Защо ме търсят от Вашингтон?
— От Вашингтон?
— А, не. Първо от кабинета на губернатора звънят и викат, дръж така, после ме свързват с оня луд адмирал Сендекър. Той вика, че неговият човек Остин бил в опасност и по-добре да съм тръгнел веднага към Мартин или щяло да стане убийство. Като го питам, защо мисли, че ще има убийство, той ми обещава да ми пробие още един пъп, ако не спра да задавам глупави въпроси и не замина. — Шерифът се усмихна. — Май имаше право. — Обърна се към Бъз: — Как се казвате?
— Бъз Мартин.
Шерифът примигна изненадано.
— Някаква връзка с покойния?
Остин и Мартин се спогледаха, без да знаят как да се отговори на този въпрос.
Най-накрая Остин поклати глава и каза:
— Надявам се да разполагате с време, шерифе, защото историята ще бъде много дълга.
25
Барабаните биеха безспир вече час. Отначало звукът беше приглушен и идваше от един барабан, с ритъма на човешко сърце. После се присъединиха още. Кухият тътен ускори темпото, на фона на монотонно пеене, Франсешка вървеше напред-назад в тронната зала, като лъвица в клетка. Беше скръстила ръце отзад и бе свела ниско глава в размисъл. Гемей и Пол седяха недалеч от трона и търпеливо чакаха Франсешка да заговори. Теса бе изчезнала отново.
Откъм входа се дочу някаква суматоха. След миг, вътре се втурнаха двете й прислужници, паднаха на колене и забърбориха нещо възбудено. Като ги успокои с нежния си глас, Франсешка внимателно ги изправи на крака и освободи лицата им от разрошените коси. Изслуша ги една по една, после взе две гривни, направени от самолетни части и ги нахлузи на ръцете им. Целуна прислужниците си по главите и ги отпрати.
Като се обърна към двамата, тя каза:
— Събитията се развиват по-бързо, отколкото очаквах. Жените казват, че Аларик е уговорил племето да ни нападнат.
Гемей се намръщи.
— Мислех, че няма да влязат в палата ви.
— Винаги съм казвала, че Аларик е умен. Изпратил слугите да ми предадат плановете му, явно с цел психически натиск. Барабаните са негова идея. — Посочи към тавана. — Стените са от глина, но покривът е сламен. Ще го подпалят. Той казал, че истинските богове ще излязат от пепелта. Ако излезем навън, за да избегнем пламъците, това ще означава, че сме мошениците, за които ни е обявил и ще ни накълцат на парчета.
— Наистина ли биха посегнали на кралицата си? — попита Гемей.
— Няма да е първият път, когато кралският институт изпада във фатална немилост. Спомнете си Мери Шотландска95 и Ан Болейн96.
— Разбирам — отвърна Гемей. — И какво ще правим сега?
95
Мери Шотландска — Мери Стюарт, кралица на Шотландия. Родена 1542, обезглавена — 1567.
96
Ан Болейн (1507–1536). Една от съпругите на Хенри Осми — крал на Англия. Умъртвена по негово нареждане.