Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Окрилени от ясната програма, те загребаха с нова енергия, държейки се по средата — между водопадите и брега. Гръмовният тътен от стотиците тонове вода, стоварващи се отгоре, беше невъобразим. Лодкарите едва се виждаха един друг в ситния воден прах, който се издигаше от основата на водопадите. Пол се зарече да каже на Гемей, че се отказва от идеята си да строи тук хотел. Излязоха от мъглата в откритата част на езерото. Четири чифта очи се впериха в гористия бряг, за да открият излива.
Гемей, в първата лодка, посочи с греблото към брега.
— Виждам го, ей там, където прекъсва гористата линия… о, по дяволите!
И другите забелязаха причината за нейната тревога. Белосини петна пълнеха трите пироги, подали се през излива на голямата река.
— Това е ловна група — каза Франсешка, присвила очи срещу отблясъците на слънцето. — Те не знаят, че бягаме. За тях съм все още кралица. Ще се опитам да ги заблудя. Карайте право срещу тях.
Гемей и Пол оставиха настрана съмненията си и насочиха лодките срещу идващите. Мъжете в тях не проявяваха признаци на враждебност и двама дори им махнаха с ръце. Откъм брега се разнесоха викове. Аларик и хората му бяха изскочили от гората. Те викаха и ръкомахаха към трите лодки. Лодкарите се поколебаха, но когато виковете се засилиха, обърнаха носове към брега. Лодките едва го докоснаха, когато ловците бяха изхвърлени и местата им заеха преследвачи.
Плячката им се бе възползвала от малкото спечелено време и гребеше лудо към реката, но преследвачите бързо скъсяваха дистанцията.
— Няма да успеем да стигнем реката! — извика Гемей. — Ще ни отрежат пътя.
— Може би, ще се отървем от тях в мъглата — отвърна Пол.
Гемей обърна и насочи носа към водопадите. Пол и Теса ги следваха отблизо. В близост до водопадите водата стана неспокойна. Индианците упорито гребяха отзад. С помощта на силата и умението си, те бързо намаляваха разстоянието. Водопадът вече беше близо и мъглата ги скри, но явно не можеха да приближат повече, защото водната грамада щеше да ги направи на трески.
Пол извика в грохота на водата:
— Франсешка, имаме нужда от магическата ти торба.
Тя поклати глава.
Теса откликна.
— Имам нещо — каза тя. Протегна торбата, която бе държала между коленете си. Пол я пое и бръкна вътре. Пръстите му се сключиха около твърд предмет. Измъкна деветмилиметров пистолет.
— Откъде го взе? — попита той смаян.
— Беше на Дитер.
Пол погледна назад към настъпващите преследвачи, после към водопада. Нямаше голям избор. Независимо от желанието на Франсешка, да не се наранят доскорошните й поданици, те се намираха между сатаната и водния ад. В тяхна посока вече летяха стрели.
Пол отново бръкна в торбата да търси резервен пълнител. Този път измъкна сателитен телефон „Глоубал стар“. Вероятно Дитер го е използвал за връзка с клиентите си. Втренчи се в него за миг, преди да проумее важността на откритието. Изкрещя от радост.
Гемей бе приближила лодката си и видя телефона.
— Дали работи?
Той включи апарата и зелената лампичка светна.
— Проклет да съм! — Подаде телефона на Гемей с думите: — Опитай! Аз ще видя, дали няма да мога да уплаша тия приятели.
Гемей набра номер. След няколко секунди се обади познатият, дълбок глас.
— Кърт! — викна тя в слушалката. — Аз съм.
— Гемей? Тревожехме се за вас. Добре ли сте с Пол?
Тя погледна наближаващите лодки и преглътна с мъка.
— В дяволска каша сме се забъркали и това е меко казано. — Трябваше да крещи, заради водопадите. — Не мога да приказвам дълго. Обаждам се от „Глоубал стар“. Можете ли да ни засечете?
Бу-ум!
Пол бе стрелял край носа на лодката на Аларик, но това не го спря.
— Това изстрел ли беше?
— Пол стреля.
— Трудно се чуваш при тоя шум. Дръж така!
Секундите се точеха като години. Гемей не си правеше илюзии по повод на обаждането. Дори да ги засечаха, можеха да минат дни, преди да дойде някой на помощ. Но поне Остин щеше да знае, какво е станало с тях. Гласът му се чу отново, спокоен и окуражаващ.
— Засякохме ви!
— Добре! Трябва да вървя! — отвърна Гемей и се наведе, а една стрела избръмча над нея, като разярена пчела.
Докато Гемей и Пол бяха заети, лодките им застанаха успоредно на вълните. Хванаха греблата и ги завъртяха. И двете се клатеха застрашително, но те ги насочиха по-близо до водопада, където мъглата щеше да ги скрие.