Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Изтръгвайки се най-сетне от унеса си, Пен размаха ръце:
- Искате да си тръгна. Схващам.
- Не, остани - каза Кам, като прозвуча по-мило, отколкото Лус очакваше. Той се обърна към Лус: - Ще тръгвам. Но по-късно - нали обещаваш?
- Разбира се. - Тя почувства как се изчервява.
Кам улови ръката й и я пъхна заедно с кутийката надолу в предния ляв джоб на джинсите й. Моделът беше впит и тесен, и тя потръпна, когато почувства как пръстите му се разперват върху хълбоците й. После той й намигна и се врътна кръгом.
Преди дори да е успяла да си поеме дъх, той рязко направи обратен завой.
- Едно последно нещо - каза, като плъзна ръка зад главата й и пристъпи плътно до нея.
Главата й се наклони назад, а неговата се наклони напред, и устата му покри нейната. Устните му бяха точно толкова меки
16. Паднали ангели и гладки като плюш, както й се бяха стрували всеки път, кагото се взираше в тях.
Не беше сериозно, само лека, бърза целувка, но Лус изпита чувството, че е било нещо много повече. Не можеше да диша от шока и от тръпката, и от потенциалната възможност всички да видят това много дълго, много неочаквано...
- Какво, по...!
Главата на Кам се беше отметнала рязко, а после той се преви на две, като се държеше за челюстта.
Зад тях стоеше Даниел и си разтриваше китката.
- Долу ръцете от нея.
- Не те чух - рече Кам, като се изправи бавно.
О. Боже. Мой. Биеха се. В библиотеката. За нея.
После, в едно чисто движение, Кам се хвърли към Лус. Тя изпищя, когато ръцете му започнаха да се затварят около нея.
Но ръцете на Даниел бяха по-бързи. Той удари силно Кам, и го блъсна към компютърната маса. Кам изсумтя, когато Даниел сграбчи в шепа един кичур от косата му и притисна главата му към масата.
- Казах да си държиш мръсните ръце долу от нея, злобно гадно лайно такова.
Пен изпищя, вдигна несесера си за моливи и се приближи на пръсти до стената. Лус я гледаше как мята мръсножълтия си несесер за моливи веднъж, втори път, а после и трети път във въздуха. Четвъртия път той стигна достатъчно високо, за да улучи малката черна камера, закрепена в стената. От удара обективът на камерата се килна далече вляво, към една напълно неподвижна купчина от нехудожествени книги.
Дотогава Кам беше отблъснал Даниел и те обикаляха един около друг: краката им скърцаха по излъскания под.
Даниел започна да се снишава, преди изобщо Лус да осъзнае, че Кам събира сили за удар. Но въпреки това Даниел не се сниши достатъчно бързо. Кам стовари точно под лявото око на Даниел юмручен удар, който изглеждаше съкрушителен.От силата му Даниел се завъртя назад, като блъсна Лус и Пен в компютърната маса. Обърна се и замаяно промърмори някакво извинение, преди бързо да се обърне отново.
- О, за Бога, спри! - изплака Лус, точно преди той да скочи към главата на Кам.
Даниел нападна Кам, като обсипа с безредна вихрушка от юмручни удари раменете и скулите му.
- Приятно усещане - изсумтя Кам, като кършеше врат ту на една, ту на друга страна като боксьор. Все още упорстващ, Даниел метна ръце около врата на Кам. И стисна.
В отговор Кам отхвърли Даниел назад към висока лавица с книги. Звукът от удара отекна гръмко в библиотеката, по-високо от гръмотевиците навън.
Даниел изпъшка и го пусна. Падна на пода с глух звук.
- Какво още имаш, Григори?
Лус се извъртя, като си помисли, че той може и да не се изправи. Но Даниел бързо се съвзе.
- Ще ти покажа - изсъска той. - Навън. - Пристъпи към Лус, после се отдръпна. - Ти стой тук.
После двете момчета излязоха гневно от библиотеката, през задния изход, който Лус беше използвана в нощта на пожара. Тя и Пен стояха замръзнали на местата си. Взираха се една в друга, с увиснали челюсти.
- Хайде - каза Пен, като завлече Лус до един прозорец, който гледаше към училищния двор. Притиснаха лица към стъклата, като изтриха мъглата, която бе образувал дъхът им.
Дъждът се лееше на широки мощни струи. Поляната отвън беше тъмна, с изключение на светлината, която проникваше през прозореца на библиотеката. Беше толкова тъмно и хлъзгаво, че беше трудно да се види каквото и да било.
После две фигури изтичаха към средата на училищния двор. И двамата подгизнаха на мига. Спориха един миг, после започнаха да се обикалят. Отново бяха вдигнали юмруци.
Лус се вкопчи в перваза на прозореца и загледа как Кам направи първия ход, като се затича към Даниел и се блъсна в него с рамо. После, с извъртане на крака, му нанесе бърз ритник в ребрата.
Даниел се прекатури, като се държеше за ребрата. Стани. Лус го призоваваше със силата на волята си да се раздвижи. Чувстваше се, сякаш бяха ритнали самата нея. Всеки път, щом Кам налетеше на Даниел, тя усещаше нападението в костите си.