Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Мъжът замръзна на мястото си.
Стоеше мокър до кости при вратата на автомобила. Нямаше къде да се скрие, а тиранозавърът беше на не повече от три метра. Огромното животно пак изрева. От такова малко разстояние звукът беше ужасяващо силен. Грант почувства, че се тресе от студ и страх. Притисна треперещите си ръце към вратата, за да ги успокои.
Тиранозавърът изрева още веднъж, но не го нападна. Изви глава и огледа колата първо с едното, а сетне и с другото си око. И не направи нищо.
Просто си стоеше там.
„Какво става?“, помисли си Грант.
Мощните челюсти зинаха и се затвориха. Тиранозавърът за пореден път изрева ядосано, после мощният заден крак се вдигна и се стовари върху покрива на колата. Острите нокти задраскаха с оглушителен звук по метала, като едва не закачиха Грант, който продължаваше да стои неподвижно.
Стъпалото цопна в калта. Главата бавно се спусна надолу и животното със сумтене огледа колата. Първо надзърна през предното стъкло. После се премести полека назад и блъсна зейналата врата на автомобила, която се затвори. Мина точно покрай Грант, който беше зашеметен от страх, а сърцето му лудо препускаше. Животното беше толкова близо, че той усети дъха на разложение, идещ от устата му, сладникавата миризма на кръв, отвратителната воня на хищника…
Тялото на Грант се стегна в очакване на неизбежното.
Огромната глава се плъзна покрай него и се насочи към задницата на колата. Грант примигна.
Какво ли бе станало?
Нима тиранозавърът не го бе видял? Изглежда, беше точно така. Но как бе възможно? Грант хвърли поглед назад и забеляза, че животното души закрепената на багажника гума. Побутна я с муцуна и пак изви глава назад към Грант.
Този път се спря. Черните му разширени ноздри бяха само на няколко сантиметра. Грант усети горещия му дъх по лицето си. Но тиранозавърът не душеше като куче. Просто дишаше и изглеждаше изненадан.
Не, не го виждаше. И нямаше да го види, ако той стоеше неподвижно. Нали бе учен, някаква част от съзнанието му се опитваше да намери обяснение, да открие причина…
Челюстите зинаха пред него, огромната глава се издигна. Грант здраво стисна юмруци и прехапа устните си в отчаян опит да остане неподвижен, да не издаде звук.
Ревът на тиранозавъра разцепи нощния въздух.
Грант вече започваше да разбира. Животното не го виждаше, но подозираше, че е някъде там, и с рева си опитваше да го сплаши и да го накара да се разкрие. Грант си даде сметка, че ще си остане невидим, докато не мърда.
В последен изблик на ярост динозавърът вдигна заден крак и ритна автомобила. Грант усети пареща болка и с изненада почувства как тялото му лети във въздуха. Стори му се, че всичко това се разиграва много бавно, имаше достатъчно време да осъзнае, че светът наоколо става по-студен, и да види как земята сякаш връхлита отгоре му и го удря в лицето.
Завръщането
— Дявол да го вземе! — изруга Хардинг. — Вижте това отпред.
Седяха в джипа на Хардинг и се взираха през предното стъкло, което чистачките бършеха с бръмчене. На жълтата светлина от фаровете различиха очертанията на голямо съборено дърво, което препречваше пътя.
— Сигурно е повалено от мълния — каза Дженаро. — Страшно голямо е.
— Няма как да го заобиколим — рече Хардинг. — Ще се обадя на Арнолд в контролната зала. — Той взе радиостанцията и завъртя копчето за смяна на каналите. — Ало, Джон. Там ли си, Джон?
Не се чуваше нищо освен съскане.
— Какво става? — възкликна той. — Радиостанцията не работи.
— Вероятно от бурята — предположи Дженаро.
— Може би — съгласи се Хардинг.
— Опитайте да се свържете с автомобилите — предложи Ели.
Хардинг опита на всички канали, но никой не отговори.
— Нищо — каза той. — Сигурно вече са се върнали в лагера и са извън обхвата на тази малка радиостанция. Така или иначе, според мен не бива да стоим тук. Ще минат часове, докато ремонтната група изпрати хора, които да отместят дървото.
Той изключи радиото и включи джипа на задна скорост.
— Какво смятате да правите? — запита Ели.
— Ще се върнем на разклона и ще тръгнем по алеята за поддръжка. За щастие паркът разполага с още една система от пътища — обясни Хардинг. — Има един път за посетители и втори — за персонала, камионите с храна и така нататък. Ще тръгнем по тази втора алея. Пътят е малко по-дълъг и не така живописен. Но за вас може би ще бъде интересен. Ако дъждът поспре, ще видим някои от животните нощем. Ще бъдем в лагера след трийсет-четирийсет минути — каза Хардинг, — ако не объркам пътя.