Фурията на курсора

Ерен заведе Демос и хората му до къщата на Улус. Прекупвачът излезе да ги посрещне, препасал стар ръждив меч на пояса си. Под въздействието на алкохола по мрачното му лице нямаше страх.

— Добър ден, капитане.

— Прекупвачо — каза Демос със спокоен, без никакви емоции тон, — дойдох за парите си.

— А-а — каза Улус. Погледна въоръжения ескорт на Демос и присви очи. — Но нали ви казах, сър, че три седмици са недостатъчен срок за продажба на вашите стоки.

— И аз ти казах нещо. Ще ми платиш в брой за всичко, което не е продадено.

— Щеше да е чудесно, ако можех да си го позволя — каза Улус. — Но нямам толкова много пари по това време на годината. Ако се върнете при мен през есента, би трябвало да имам необходимата сума.

Демос известно време мълча. После каза:

— Разстройвам се, когато сделките се провалят. Изложих позицията си съвсем ясно, прекупвачо. И без значение каква змия си, аз държа на думата си.

Той се обърна към хората си и подхвърли:

— Прережете му гърлото.

Мечът на Улус светкавично се оказа в ръцете му, никой от хората на Демос не можа да реагира.

— Няма да е толкова лесно, колкото си мислите — каза той. — И нищо няма да спечелите. Парите са скрити. Убийте ме и няма да видите дори една медна монета.

Демос вдигна ръка и хората му спряха. Той се загледа в Улус и каза:

— Кървави врани, човече. Мислех, че се правиш на глупак. А ти наистина си бил тъп.

— Тъп? — каза Улус. — Но не достатъчно, че да ти позволя да забогатяваш за моя сметка на моя собствен остров.

Ерен се стараеше да се държи възможно най-спокойно и бавно се придвижи към мястото, откъдето можеше да скочи и да се скрие, ако започне битка. Усети как вятърът внезапно се променя.

Поривистият рязък вятър, който духаше на острова през целия ден, изчезна. Нещо, приличащо на дъх на огромен звяр, се плъзна по острова като един-единствен чудовищен стон.

Вятърът се засили толкова внезапно, че знамената на пилоните в пристанището изпукаха. Предпазните въжета изплющяха като камшици, когато вятърът, горещ и влажен, накара знамената да се развеят в посока към хоризонта.

Вниманието на Демос се насочи към знамената и той присви очи.

Отчаяният вопъл на инстинкта му за самосъхранение принуди Ерен да се обърне към Демос.

— Капитане — каза той, — за да спестим време, имам предложение за вас.

— Затваряй си устата, робе — изръмжа Улус.

Демос спокойно насочи поглед към Ерен.

— Знам къде са скрити парите му — продължи Ерен. — Нека да плувам с вас до континента — и ще ви кажа къде са.

Улус избухна гневно към Ерен.

— Кой си мислиш, че си, малък мръсен пияницо? Дръж си езика зад зъбите — той замахна с ръждивия си меч, — или ще го скъся.

— Капитане — настоя Ерен. — Имаме ли сделка?