Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Когато стигна до вратата на апартамента на втория етаж, Настя машинално вдигна глава и видя до прозореца между втория и третия етаж женска фигура. Жената седеше неподвижно на перваза и гледаше през прозореца.
— Наталия Александровна? — неуверено я повика Настя.
Воронова извърна глава и приветливо се усмихна.
— Добро утро. Влизайте, не е заключено. Руслан ви очаква.
— Защо седите тук? Случило ли се е нещо?
— Не, не, всичко е наред.
Настя се поколеба малко, после се качи по стъпалата при нея. Сега стоеше съвсем близо до Воронова и виждаше, че на коленете й има отворен бележник, а в пръстите си Наталия върти химикалка.
— Какво, тук ли работите? — смая се тя.
— Е — засмя се в отговор Воронова, — може да се нарече работа само твърде условно. Знаете ли, по-рано живеех на четвъртия етаж. Там беше нашето голямо комунално жилище, в него съм се родила, в него премина целият ми живот. На втория етаж живеем съвсем отскоро, мъжът ми купи апартамент в тази сграда специално заради мен — за да не се откъсвам от мястото, с което съм свикнала. А на този перваз някога седях с часове, когато не ми се прибираше и трябваше да обмисля нещо. Например какво да кажа на родителите си. Или как да избегна неизбежен конфликт. И този навик ми остана. Това място ме стопля някак особено. Сигурно мозъкът ми вече знае: приближа ли се до прозореца на стълбището, значи трябва да работи, трябва да мисли.
Воронова отново се засмя, леко смутено. Но Настя, кой знае защо, не й повярва. Тя беше сигурна, че Воронова бе гледала след заминаващите — съпруга й и Яна. Нима ревнува? Такава уравновесена и умна жена не би ревнувала без причина. Настя си помисли, че ако Воронова е изпитала ревност, значи има сериозни основания за това. Много сериозни. Излиза, че Ирина Савенич е права…
— Андрей Константинович и Яна тръгнаха ли вече? — полуутвърдително попита тя.
— Да, току-що — кимна Воронова.
— Жалко. Искаше ми се да поговоря и с тях. Да знаете дали ще се върнат скоро?
— Страхувам се, че ще е късно вечерта. Яночка трябва да се поразсее, да се отърси от онзи ужас. Аз съм много благодарна на мъжа си, задето пое тази грижа. Момичето преживя такива неща… Тя е още твърде млада, не умее да овладява емоциите си.
— Какво имате предвид?
Настя се престори, че не разбира за какво говори Воронова. Защото лично на нея нито Наталия Александровна, нито Руслан бяха разказвали за истерията, в която изпаднала Яна, настоявайки мъжът й да я заведе у дома. А да се позове на разказа на Ирина Савенич би означавало да наруши конфиденциалността на нейните отношения с Коротков.
— Яна искаше непременно да се махне от Москва. Беше много уплашена, измъчена — отначало отвличането, после писмото, плъховете… Аз я разбирам, но и тя би могла да разбере, че заминаването на Руслан ще затрудни работата ни. Ние още нямаме готов сценарий, разработваме всички сцени два-три дни преди заснемането, постоянно променяме нещо. Руслан ми е нужен тук, той ми е необходим, особено сега, когато трябва да мислим за съкращаване на бюджета. Но Яночка не иска да се съобразява с това. По-точно, не искаше.
— Тоест, сега е решила друго? Вече не настоява да се върне в Кемерово?
— Поне през последните две денонощия не е продумала за заминаване — въздъхна Воронова. — И това е заслуга само на моя съпруг. Той прави всичко възможно, за да върне на Яночка нормалното настроение.
Воронова продължаваше да върти химикалката и Настя неволно се загледа в ръцете й. Широки длани, силни пръсти, ниско изрязани нокти, без лак. Кожата — грапава дори наглед. Това бяха ръце на жена, която никога не е ползвала услугите на домашна помощничка. Дори е странно: да живееш в разкошен, богато обзаведен апартамент и да правиш всичко сама. Щом Ганелин е намерил два милиона долара за сериала, нима няма пари, за да плаща на домашна помощничка?
— Наталия Александровна, вие умеете ли да готвите?
Въпросът се откъсна от устата на Настя, преди тя да успее да разбере защо го задава.
— Аз ли? Да, добре готвя — разсеяно отговори Воронова, отново загледана през прозореца.