Кралят на казиното

— Тоя мръсник Фишкин тайно записа разговора ни с касетофон!

Демидич мълчаливо се обърна и тръгна към изхода. Не минаха и две минути и той се върна с миниатюрен касетофон в ръка.

— На този ли?

Лиля бе изтичала след него на улицата и сега двамата стояха на десетина метра от сградата на прокуратурата.

Тя включи касетофона и като чу гласа си, извади касетката и я прибра в джоба си.

— Стойте! — чу се силен крясък.

Към тях тичаше Фима Фишкин, придружен от двама млади мъже.

— Какво си се развикал такъв? — лениво го попита Демидич и му подаде касетофончето.

— Махай си ръцете! — изкомандва единият от мъжете.

— Недейте бе, момчета…

Другият измъкна пистолет, но тутакси се свлече като подкосен: Демидич го беше боднал с пръст в корема. А партньора му, който се наведе да вземе пистолета, моментално хвана за врата и го натисна към тротоара, при което строго каза:

— Не прави глупости. А ти — обърна се към Фишкин — ела при мен.

Лиля не чу какво му каза, но по изражението на Фишкин разбра, че цялата ситуация му е пределно ясна. После Демидич бавно изпразни пистолета и като я пропусна да мине, спокойно тръгна след нея, прикривайки я с огромния си гръб.

— Ох, Демидич — възкликна Лиля, когато се качиха в колата, — с тебе човек наистина се чувства като зад каменен зид.

— Такава ми е работата — усмихна се той.

— Не те ли е страх? Някой ден може да сбъркат…

— Що?

— Благодаря ти, Демидич — каза Лиля, като го прегърна и целуна по бузата.

— Не очаквах — промърмори той.

— Да те целуна ли?

— Да знаеш така добре жаргона.

— И аз не очаквах да си така чевръст.

Скоро пристигнаха пред сградата на Белия дом.

Както предрече Лиля, Демидич не бе допуснат дори да влезе във входа. А Лиля на секундата бе въведена в кабинета на вицепремиерката, още щом каза името си. Лариса Ивановна я посрещна хладно и веднага мина към повода за срещата.

— Какво ще ми кажете за това? — попита тя и й подаде няколко листа компютърна разпечатка.

— Да, това е статията ми. Дадох я за публикация. Очевидно вече сте се запознали със съдържанието й — отговори Лиля, като бегло погледна листата. — Нещо не ви е ясно?

— Предлагам ви да се откажете от тази идея.

— Не виждам причини.

— Една от тях е, че в статията се цитира моето име.

— И защо не? Нали вие оглавявахте женското движение?

— Слушайте, Лиля — продължи с по-мек тон Лариса Ивановна. — Ще бъда откровена. Разбирам, че е засегната вашата чест като юрист, като честен човек. Но аз изобщо не знаех, че този идиот е подправил подписа ви!

— В такъв случай няма от какво да се безпокоите.

— Аз се безпокоя не толкова, че не съм знаела, колкото, че ще бъде опетнено, макар и донякъде, моето име.