Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Добре — отговори Павлов и влезе в сградата на аерогарата. — Отивам да си купя вестник, а ти върви.
И тогава майорът направи грешка. Вероятно за това допринесе фактът, че в Хабаровск полковник Павлов остана с него в къщата, не се уплаши, а тя наистина можеше да се взриви. Полковникът рискува живота си и той, Климов, неволно изпита уважение към него. От друга страна, майорът добре помнеше заповедта на генерала, че още щом пристигнат в Москва, двамата с Павлов трябва веднага да се явят на доклад в кабинета му. Но за секунда забрави за това. Сети се едва на няколко метра от волгата и се върна обратно пред вратата на аерогарата, за да изчака полковник Павлов. Той обаче не се появи, оперативниците, които изпрати да го потърсят, също не го намериха никъде. Полковникът беше изчезнал.
Алберт Георгиевич Попов-Городецки започваше да се притеснява. И имаше защо. След като си издал солиден банков чек, неговият съдружник Ефим Аронович Фишкин бе заминал за Женева, без да предупреди когото и да било. Секретарката му не обърна особено внимание, че шефът й го няма, беше се случвало, и то неведнъж, да отсъства по работа, но винаги през първата половина на деня той се обаждаше дори ако е в друг град, за да провери как върви работата във фирма „Диана“. Тази сутрин и дори следобеда той обаче не се обади и секретарката отиде да сподели съмненията си с Городецки. Като човек врял и кипял, Алберт Георгиевич тутакси усети нещо нередно, позвъни на неколцина приятели и бизнесмени и когато те го увериха, че нищо не знаят, за всеки случай се обади на аерогара Шереметиево. Оттам го уведомиха, че господин Фишкин е заминал със сутрешния полет за Женева. Городецки, естествено, знаеше за неприятностите на своя партньор, но това тайно заминаване го изненада много: в края на краищата Фима можеше да се посъветва с него, тези неприятности не са чак толкова сериозни. Значи е премълчал нещо или пък е изпаднал в паника, което иначе не е в характера му, били са и в много по-сериозни ситуации и винаги са намирали изход. Още повече се разтревожи Городецки, когато му се обади вицепремиерката Стрелникова и му каза, че точно в десет часа при него ще дойде полковник Валерий Степанович Саргачов, чиито указания трябва да изпълни безпрекословно.
Точно в десет Саргачов отвори вратата на кабинета му:
— Полковник Саргачов.
— Попов-Городецки, изпълняващ длъжността директор на фирмата. Заповядайте, седнете. Пушите ли?
Городецки премести към посетителя пакетчето „Кент“.
— Пуша. И точно тези — каза Саргачов, но извади на масата своето пакетче.
Городецки бегло погледна цигарите и се усмихна:
— Тези — каза той, като премести по-близо до полковника своя „Кент“ — са малко по-различни по качество. Не са по лиценз, а американски.
Саргачов запали и дълбоко дръпна.
— Да — съгласи се той. — Различават се. Предупреден ли сте за моето идване?
— Да, Валерий Степанович.
— Беше ми наредено да ви предам дословно следното. Всички делови въпроси, независимо дали са минали или такива, които тепърва може да изникнат, отсега нататък ще минават през мен. Моля да ми предоставите незабавно цялата документация за придобитата недвижима собственост.
— Всичко е в касата на Фишкин.
— Отворете я.
— Но ключът сигурно е у него.
— Значи ще я разбиете.
— В наши дни касоразбиваческата професия е рядко явление, Валерий Степанович…
— В такъв случай нека Фишкин ви предаде ключовете.
— Но Фишкин го няма. Не, наистина, това неговото на нищо не прилича! Толкова време сме заедно, работим рамо до рамо, уж нямахме никакви тайни един от друг, а сега ето какво ми сервира!
— Защо се възмущавате, Алберт Георгиевич?
— А вие не знаете ли?
— Някои неща са ми известни…
— Тогава защо питате? — намръщено промърмори Городецки.
— Предполагате, че господин Фишкин е в Женева?
— А къде другаде?
— Грешите. Ефим Аронович е в следствения арест.
— Фима е арестуван? — бавно попита Городецки. — Защо?