Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Ще намерим.
— В селото има магазинче. Ще си купувате хляб, сол, захар… В мазето ще намерите две бутилки домашен ликьор от трънки. Разрешавам ви да заприходите едната. Но няма да я изпивате наведнъж!
Младежите се усмихнаха. Турецки отиде до прозореца и дълго гледа навън, после се обади по телефона.
— Михалич! Вкарай колата във вътрешния двор. Ще закараш двама служители на Ярославската гара.
— Защо се тревожите толкова, Александър Борисович? На кого сме притрябвали?
— Там е работата, момчета, че на никого — тъжно отговори Турецки.
След като ги изпрати, той се върна в кабинета и почти веднага иззвъня телефонът. Съобщиха му, че подполковник Рябков е излязъл и никой не знае къде е отишъл.
2
Генерал-лейтенант Самсонов разглеждаше папка с книжа. На отсрещния край на дългата маса, гледайки го очаквателно, стоеше генерал-майор Юрий Гаврилович Пестов, ръководителят на стратегическата група за наблюдение на индустрията за развлечения, тоест спецотдел 15 — едър, около петдесетгодишен мъж с очертаващо се шкембенце. В креслото до прозореца седеше Турецки.
— Странно — проговори Самсонов и вдигна очи към Пестов.
— Не разбрах, Николай Василиевич…
— Странно, че стоите прав. Мисля, че с вас се бяхме разбрали и до днес вие се ползвахте от тази наша уговорка.
Пестов се изчерви и предпазливо седна на крайчеца на стола.
— Така е по-добре… Не виждам, Юрий Гаврилович, протокола от съдебномедицинското изследване на трупа.
— Всички документи без изключение са в папката пред вас — твърдо заяви Пестов.
Самсонов погледна към Турецки и той отвори своята папка, извади няколко документа и ги сложи пред генерала.
— Това е Александър Борисович Турецки. Ръководител на следствено-оперативната група, в която влизат и наши служители. Старши следовател по особено важни дела при Главната прокуратура на Русия.
Пестов се понадигна и отсечено кимна.
— Запознайте се с това — подаде му документа генерал Самсонов.
— Но това коренно променя нещата! — възкликна Пестов, след като прочете написаното.
— И аз така мисля… Сега имате ли желание да ни съобщите нещо? Съветвам ви обаче, преди да ми отговорите, добре да си помислите.
— За първи път виждам тези документи. И, разбира се, незабавно ще взема мерки. — Пестов помълча и хващайки се за спасителната мисъл, припряно заговори: — А не предполагате ли, че те може да са се скарали? Млади мъже, темпераментни…
— Всичко може да се предположи. Но вече няма как да ги попитаме. Мъртвите не говорят…
— Да си призная, все още не съм вникнал във всички подробности на това дело…
— Престанете да хитрувате, Юрий Гаврилович! — прекъсна го Самсонов. — Бъдете така добър да говорите истината!
— Нямам какво да добавя към онова, което вече казах.
Самсонов включи телевизора и пусна видеото.
— Седнете по-близо — заповяда той на Пестов. — Познахте ли входа на сградата, в която живеете? Записът е малко мътничък, през нощта е правен все пак…
На екрана се появи кола, от която слезе някакъв мъж.
— Този човек е добре познат за Юрий Гаврилович — обади се Самсонов, — но за тебе, Саша, ще поясня, че това е подполковник Рябков.
От входа на сградата излезе Пестов, приближи се до Рябков, двамата запалиха по цигара, генерал-майорът започна нещо да говори, при което подполковникът само кимаше, вмъквайки сегиз-тогиз по някоя фраза. Разговорът продължи не повече от минута. Записът свърши.
— Е, и какво толкова необичайно има? — сви рамене Пестов. — Появиха се неотложни задачи и се наложи да дойде. В това няма нищо удивително, а удивителното е по-скоро друго — че аз съм поставен под оперативно наблюдение. И е възмутително!
— Намерихте ли Рябков?
— Търсим го. Обадихме се по всички болници, клиники, в „Бърза помощ“…
— Подозирате автомобилна катастрофа?
— Какво ли не може да му се случи на човек!
— Прав сте, добре го казахте… — замислено отбеляза Самсонов. — И какви толкова неотложни задачи накараха Рябков да дойде при вас по никое време?
— Те са свързани с оперативната дейност на нашия отдел.
Самсонов въздъхна, отключи сейфа и сложи пред Пестов червена папка. В нея имаше заповед от директора на ФСБ, с която той нареждаше цялата работа на Стратегическата група на Пестов да премине към отдел „К“.