Кралят на казиното

— А ми казваш „като че“… — подигравателно се усмихна Турецки. — За какво продължи разговорът?

— За нищо!

— Съвсем за нищо? Повика го и… Здрасти, чао!… Е добре. За десетина минути ще ви оставя, момчета — каза Турецки, като сложи формулярите пред тях, — а вие тук ще си напишете „домашното“. Ще допълните показанията си, но ясно, грамотно, четливо и съответстващо на истината.

— А кво да пишем?

— Тази нощ, в еди-колко си часа ме събуди телефонен звън. Обади се подполковник Рябков…

— Като че — неуверено вметна Беловеждия.

— Пиши каквото смяташ за необходимо — съгласи се Турецки. — Но знай, че за неверни показания носиш отговорност.

— А ако човек наистина не е сигурен? — обади се мълчалият досега другар на Беловеждия.

— Ако наистина не сте сигурни, пишете „като че“ — отговори Турецки и излезе.

В коридора видя двамата оперативници от криминалната милиция, които бяха довели злополучните пазачи, и отиде при тях.

— Момчета, ония двамата трябва да изчезнат за една седмица — каза той.

— Ще се погрижим.

— А сега ще ви помоля да ми доведете на синджирче подполковник Рябков. И побързайте. Ако се наложи, ще ви подпиша заповед. Имам предвид, в случай че не пожелае да дойде доброволно.

Турецки рискуваше. Беше длъжен за незабавния разпит на Рябков да уведоми прекия му началник, макар че по закон следователят има правото да разпита всеки свидетел, чиито показания са важни за делото. Но дали изобщо би успял да задържи Рябков?

— Съчинихте ли си показанията? — попита той, когато се върна в кабинета.

Младежите мълчаливо му подадоха изписаните формуляри на протоколите за разпит на свидетел.

— Добре — похвали ги Турецки, след като набързо ги прочете. — И няма никакви „като че“… — Огледа младежите и внезапно попита: — Искате ли да живеете, момчета?

— Че кой не иска? — промърмори Беловеждия.

Турецки извади връзка ключове, измъкна един от ключодържателя и го сложи на бюрото.

— Това е ключът от вилата на един мой добър приятел. Ще идете на Ярославската гара, ще се качите на електричката и ще слезете на гара Семхоз… Я по-добре да направим така. Аз ще ви начертая план как да стигнете дотам, а през това време вие ще се обадите на близките си.

— И какво да им кажем?

— Че внезапно ви изпращат в командировка за една седмица. С важна спецзадача.

— Мамо, аз заминавам. Ще се върна след една седмица — с крайчеца на ухото си слушаше Турецки, докато чертаеше плана. — Каква Чечня?! Там не изпращат за една седмица! Е хайде, мамо, това е!

— А ти защо не се обадиш? — обърна се Турецки към Беловеждия.

— Няма на кого.

— Гледайте сега. Ще слезете значи на гара Семхоз. Ще прекосите железопътната линия и ще вървите все направо към пет-шест километра. Ще стигнете в село Уголки. Четвъртата къща отляво. Съседката се казва леля Дуся. От нея ще взимате храна. Мляко, яйца, сметана… Имате ли пари?