Кралят на казиното

— Наред ли е всичко, другарю полковник? — попита го притичалият оперативник.

— Да. Започвайте да товарите. Ракетите в отделен камион.

Павлов закрачи към колите със запалени габарити, като взе да разкопчава яката на ризата си и разхлаби вратовръзката.

— Къде е китаецът? — попита той пресрещналия го оперативник.

— Седи във волгата и май е задрямал.

Китаецът седеше на задната седалка, опрял рамо на вратата. Очите му бяха затворени: Павлов отвори вратата и отпуснатото тяло меко се свлече в краката му.

Павлов попипа китката му за пулс, поотвори клепките.

— Мъртъв е.

Аутопсията показа, че гражданинът Ляо Чжай се е самоубил с цианкалий, сложен в разтворима капсула. Не успяха да установят самоличността на шофьора, загинал във взривената кола. Намереното в къщата радиодистанционно управление показваше, че взривното устройство е било задействано от Ляо Чжай. Оръжието и ракетите бяха изпратени със специален самолет в Москва, а малко по-късно за там заминаха с обикновен граждански полет Павлов и неговите подчинени.

В самолета Павлов напрегнато обмисляше кой и по какъв начин е предупредил Ляо Чжай за подготвената операция. Защото нямаше съмнение, че китаецът е бил предупреден. Постепенно в съзнанието му изплуваха спомени от Хонконг, сети се за господин Джек Кан, търговеца на оръжие, после за Ваня Монголеца… Ами ако това е работа на Монголеца? Но той нямаше откъде да знае, че полковник Павлов е заминал от Москва. За командировката знаеше само генерал Самсонов. Друг въпрос е Хабаровск. Там Ваня си има предани хора. Но дори при това положение изниква въпрос. Операцията беше строго секретна и се провеждаше от московски оперативници, те дори не се появиха в града, не отседнаха в хотел, а прекараха само няколко часа на аерогарата, и при това пак така на място, където пише „Вход забранен“. И неочаквано Павлов трепна, сякаш нещо го бодна. „Саргачов!“ Да, така може да постъпи само той. Но как ли е предадена заповедта да бъде отстранен получателят? Нима връзките на Саргачов — а и силата му! — са толкова големи, че само при една негова дума на хиляди километри от Москва ще се взриви кола и ще се самоубие човек? Ако ли пък не е Саргачов, остава само още една личност, която разполага и с връзки, и с хора, и със средства. Вицепремиерката Лариса Ивановна Стрелникова. Но защо й е да го прави? Напротив, ако получателят на „стоката“ и стопанинът на къщата бяха арестувани, щеше да бъде накиснат именно той, Павлов, така че в този случай вицепремиерката би могла да си отдъхне с облекчение. Ех, ако знаеше само кой седи зад гърба на загиналия получател! Момчетата от хабаровската ФСБ обещаха веднага да му съобщят резултатите от следствието, имали вече някои идеи. Със сигурност ще установят на кого лично или на коя фирма принадлежи взривената кола, а оттам нататък ще тръгнат по следата и току-виж открили нещо…

След като пристигна в Москва, Павлов набра един номер, на който се обаждаше само в краен случай. Каза паролата и тутакси получи лаконичния отговор: „Арестуван е Пестов. Изчезвай.“ И това беше всичко. Сега ситуацията му стана ясна. На аерогарата никой не ги бе посрещнал и това обстоятелство бе добре дошло за него. Всъщност майор Климов се върна да му каже, че на паркинга ги чакат една волга и микробус „Латвия“.