Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— И обърнете внимание, Юрий Гаврилович, на коя дата е подписана. Както виждате, заповедта е с едномесечна давност.
— Защо не се възползвахте от правото си по-рано?
— Виждам, че сте доста некомпетентен в нашата специфична работа, така че нямам намерение да ви обяснявам каквото и да било — отговори Самсонов, но забелязал недоволството на генерала, добави: — Затова пък особено добре се ориентирате за неща, които нямат нищо общо с характера на нашата дейност.
Пестов помълча и очевидно взел някакво решение, рязко се изправи:
— Разрешете да напусна, другарю генерал-лейтенант?
— Ще ви изпратят. Не бързайте. Не отговорихте на въпроса ми.
— Забравих го, другарю генерал-лейтенант — криво се усмихна Пестов.
— Припомням. Защо подполковник Рябков ви обезпокои по тия нощни доби и за какво разговаряхте?
— Смятам, че при вашия опит и компетентност този въпрос е излишен.
— Освен че сте крадец и рушветчия, на всичкото отгоре сте и простак — бавно и спокойно каза Самсонов.
Пестов стана моравочервен, сви юмруци, готов сякаш да отвърне с някаква обида, но съумя да се овладее.
— Ще ми платите за това оскърбление — с усилие процеди той и тръгна към вратата.
Но в следващия миг тя се отвори и на прага се появиха двама служители.
— Отведете го — заповяда Самсонов.
Единият от служителите чевръсто опипа униформата на генерала, след което отстъпи крачка настрани, давайки му път.
— Това арест ли е? — обърна се Пестов. — Къде е заповедта на прокурора?
— Вие сте задържан и това е в моята компетенция. Още веднъж ви съветвам добре да си помислите. И да разкажете на мен и на господин следователя цялата истина.
— Не се уплаши — каза Турецки, след като вратата се затвори зад Пестов. — Чувства се в безопасност…
— Искаш ли кафе, Саша?
— С удоволствие бих пил.
— Обичам да си го правя сам. И то само турско. Впрочем откъде ти е това фамилно име, Турецки?
— И аз не знам, Николай Василиевич! Специално съм се интересувал. Разучавах родословието си чак до осемдесетте години на по-миналия век!
— И всички са Турецки?
— До един.
— С какво са се занимавали? — полюбопитства генералът, слагайки на котлона кафеничето с вода и захар.
— Воювали са. В рода ни е имало и поручици, и кавалерийски капитани, и полковници. Дори един генерал!
— На Турецки по турски! — обяви Самсонов, наливайки кафето в чашите. — Заповядай!
— Кафе — един път! — похвали Александър.
— Пестов е задържан, но за другите е в краткосрочна служебна командировка. Два-три дни ще можем да работим спокойно. После ще започне силен натиск отгоре. И ще се наложи да вземам решение. Ако съберем доказателства, ще го изпратим в Лефортово, в противен случай ще се наложи да го освободя.
— Само да не ни пречат да работим тези два-три дни… Няма ли звук този видеозапис?
— Нищо не се чува, но нашите хора работят върху него. Знае се, че Пестов е заповядал на Рябков незабавно да бъде ликвидиран Уест.
— И съответно Пестов е получил такава заповед от друг?
— Да, беше прехванато, веднага ще добавя, едно странно обаждане.
— Указанието може да идва от вицепремиерката и полковник Саргачов — продължи да поддържа линията си Турецки.
— Най-вероятно — съгласи се генералът.
— И чий е бил гласът — на мъж или на жена?
— Прозвуча само траурна музика — отговори генералът.
Владимир Демидов седеше в колата и чакаше кога ще се отвори вратата на входа, откъдето ще изтича усмихнатата Лиля, лека като пеперуда, тя ще кацне до него на седалката, ще го докосне по ръката и както винаги, мило ще поздрави: „Привет, Демидич!“ През тези няколко дни, които прекара със следователката Федотова, той забележимо се промени. Докато по-рано не признаваше нищо друго, освен поло, яке и дънки, сега се наложи да облича костюм с бяла риза и дори да си сложи вратовръзка. Така този едър мъжага с широки мускулести рамене, гладко избръснат и лъхащ на вносен дезодорант, имаше доста представителен вид. Помнейки заповедта на Грязнов да не се отделя от охраняемия си обект нито за секунда, той влизаше след Лиля в кабинетите като същински танк, без да обръща внимание на протестиращите секретарки. Можеше да го спре само Лиля — с поглед или с дума, но и тогава той оставаше в приемната, сядаше някъде до прозореца и се превръщаше в невъзмутим монумент. Доста неща беше чул от Лиля за разните му там чиновници от телевизията, по редакциите, министерствата и си беше направил еднозначния извод, че в тези учреждения работят само безделници, надути и високомерни, но иначе жалки и страхливи, мошеници, каквито рядко е виждал светът, хора, които говорят изискано и гладко, целуват ръка на Лиля при сбогуване, уж нещо обещават, възмущават се, ядосват се, а като се замисли човек, излиза, че всичко е само празни приказки.