Кралят на казиното

Всичко стана толкова неочаквано и бързо, че Фима Фишкин не можа да реагира. Чу зад гърба си някакъв глух удар, обърна се и видя проснати на асфалта двамата си телохранители, а в следващия миг нещо го повдигна и го метна в близката кола. Дойде на себе си едва когато тя с рев подскочи напред и потегли, а после усети върху китките си студения метал на белезници. „Седи си кротко“ — каза му шофьорът. Фима извърна очи и видя, че това е същият момък, който най-нагло му отне касетофона. Пътуваха малко, свиха под арката на висока сграда и спряха пред някаква градинка. Момъкът извади от жабката твърда папка и сложи върху нея чист лист хартия. „Имаш ли химикалка?“ — попита той, докато отключваше белезниците. Фима послушно измъкна паркера си. „А сега пиши.“ — „Какво?“ Момъкът търпеливо му обясни какво се иска от него да напише и накрая допълни: „Няма да повтарям.“ И когато го погледна в очите, Фима разбра, че той наистина няма да повтаря: или ще му тегли куршума, или ще го удуши с голи ръце. Момъкът прочете написаното, грижливо прибра листа в папката и я върна в жабката, след което хлопна капака. „А сега си тръгвай по живо, по здраво. И не те съветвам да запомняш номера на колата. Хайде, мърдай.“ Фима си тръгна, без да се обръща. Ръцете му неприятно трепереха, гърбът му беше плувнал в пот, на челото му също избиха ситни капчици. Когато мина обратно под арката, облекчено въздъхна, спря първото такси и потегли към къщи. Пред вратата го чакаха двамата му бодигардове. Искаше му се да си изкара злобата на тях, но се въздържа. След като изслуша оправданията им, отсече: „Мисля, че не е във ваш интерес да разказвате за това премеждие. Трайте си. Нищо не се е случило. Ясно?“ — „Ясно!“ — в един глас отговориха двамата.