Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Привет, Демидич!
— Здравейте! — разтопи се в усмивка младият мъж. — Къде ще ходим днеска?
— Днес отиваме на такова място, където няма да те пуснат не само в приемната, но дори да влезеш през вратата!
— Що?
— Пак ли защока? Колко пъти да ти казвам, Демидич?
— Питах къде толкоз ще ходим.
— В Белия дом.
Демидич неопределено изхъмка и подкара колата.
Лилия Федотова имаше уговорен час в приемното време на вицепремиера Стрелникова, Предишната вечер Лариса Ивановна й се обади и няколко минути разговаряха за съвсем общи и незначителни неща, но накрая вицепремиерката каза с почти заповеднически тон, че би искала да се срещнат на другия ден в кабинета й точно в десет часа.
За тази покана можеше да има две причини: можеше да я вика по молба на Ефим Аронович Фишкин, което е съвсем вероятно след разговора й с него, или по друг, много по-сериозен повод, ако по някакъв начин вицепремиерката е узнала за подготвяната публикация в един от централните вестници.
— И какво ще правим сега? — попита Лиля, когато Фишкин прочете констатацията в протокола от графологичната експертиза, че подписите са фалшифицирани.
— Това е минала работа. Защо да си я спомняме?
— В дадения случай срокът на давност не е изтекъл, още повече че констатациите са още пресни-пресни.
— Какво смятате да предприемете?
— Не е ли ясно? Да ви предявя обвинение, да приключа разследването и да изпратя делото в съда. Но най-вероятно то ще бъде водено от друг следовател.
— Съдилищата са затрупани с къде-къде по-сериозни дела…
— Вашето е не по-малко сериозно и аз ще намеря начин да го ускоря. И ви уверявам, че ще бъдете осъден.
— И на колко?
— По акциите за диамантените находища и пионерските лагери ще предявя обвинение за злоупотреба и подправяне на документи, включително и на моя подпис, което ще ви донесе три годинки. Но виж, обвинението по кораборемонтния завод е много по-сериозно. Вие, Ефим Аронович, изцяло сте разграбили този завод, недостроените кораби. Всичко сте изнесли в прибалтийските страни. Сумите от получените печалби са ви много по-добре известни, отколкото на мен. Така че за всичко това ще ви бъде предявено обвинение за разхищения с особено големи размери.
— Тези твърдения имат нужда от доказателства — изпъчи гърди Фишкин.
— Нима предполагате, че съм дошла при вас без доказателства?
Лиля сложи на бюрото една папка.
— Тук, Ефим Аронович, са свидетелските показания на бившите ръководители и на работниците от завода, шофьори на камиони, копията от вашите заповеди и писма, режийните разходи, а също така и складовите разписки за получените материали. А тъй като аз съм заинтересовано лице — подправяйки подписа ми, вие сте искали да ме сложите на топа на устата, — естествено ще доведа делото до логичния му край. Дори без самата аз да си помръдна пръста, а чрез моите колеги, другите следователи.
— Може би има някакъв начин да се споразумеем? — уплашено предложи Ефим Аронович.
— Да — с готовност се съгласи Лиля.
— Назовете сумата и аз съм изцяло на вашите услуги — въздъхна той с облекчение.
— Не ме разбрахте, Ефим Аронович. Аз рушвети не вземам — спокойно отбеляза Лиля. — Но все пак можем да се споразумеем. На документите фигурират три подписа — вашият, моят и на госпожа Стрелникова. Аз искам да знам как акциите на диамантените находища са попаднали точно при вас, като се има предвид огромната конкуренция при тия сделки. И защо госпожа Стрелникова се е преизпълнила с такова невероятно уважение към вашата фирма, заделяйки ви особено привлекателни обекти както в столицата, така и по цялата страна.