Пазачът на фара [bg]

– Юлиан – отговори Карл. – Той има работа във фара. Но мога да го извикам, ако искате?

– Да, благодаря, би било добре – каза свещеникът и без покана тръгна към къщата. – Така и така съм тук, най-добре да се срещна с всички.

Той се засмя и отвори вратата на Емели, докато Карл вървеше към фара.

– Имате красив и чист дом – каза свещеникът, оглеждайки се наоколо.

– Къщата ни е съвсем простичка, не е нищо особено.

Емели се усети, че е скрила ръце под престилката си. Дланите й изглеждаха толкова груби от всичкото търкане със сапун и какво ли още не. Но не можеше да отрече, че похвалата на свещеника я зарадва.

– Човек не бива да презира простото. А от това, което виждам, Карл би трябвало да се счита за щастливец, след като има толкова оправна съпруга.

Свещеникът седна на дивана в кухнята. Емели така се засрами, че не знаеше какво да отговори, и затова се зае да прави кафе.

– Надявам се, че ще изпиете чаша кафе.

Тя се замисли дали има с какво да го почерпи. Беше изпекла само обикновени сухари, но и те щяха да свършат работа, предвид неочаквано посещение.

– Никога не отказвам кафе – отговори свещеникът и се усмихна.

Емели започна да се отпуска. Мъжът, изглежда, не беше от строгите свещеници, като Берг от предишната й църква. Коленете й се разтрепериха дори само при мисълта да бъде принудена да седи на една маса с Берг.

Вратата се отвори и Карл влезе в стаята. Веднага след него се появи и Юлиан. Очите му бяха бдителни, но избягваха погледа на гостенина им.

– Значи, това е Юлиан?

Свещеникът продължаваше да се усмихва, но Юлиан само кимна и стисна вяло протегнатата му ръка. Двамата с Карл седнаха срещу свещеника, докато Емели вадеше чаши и чинийки.

– Нали се грижите съпругата ви да не се преуморява сега, когато е в благословено състояние? Виждам, че поддържа дома чист и спретнат. Сигурно се гордеете с нея?

Карл отначало не отговори, но после каза:

– Да, Емели е добра домакиня.

– Хайде, седнете – каза свещеникът на Емели и потупа мястото до себе си.

Емели седна, без да може да отдели погледа си от черните дрехи и бялата якичка. Никога не бе стояла толкова близо до свещеник. За стария Берг би било немислимо да седи и да разговаря на по чаша кафе. С разтреперани ръце тя сипа кафе, като своята чаша напълни последна.

– Виж ти, да имате работа чак тук при нас – каза Карл и остави въпроса да виси неизказан във въздуха.

Какво всъщност искаше свещеникът?

– Да, не сте от най-редовните посетители на църковните служби – каза гостенинът и отпи кафе със звучно сърбане.

Беше си сложил три бучки захар и Емели си помисли, че кафето му ще да е твърде сладко за пиене.

– Да, вярно е, но не ни е лесно да пътуваме до града. Само двамата се грижим за фара и не ни остава много време за друго.