Английският шпионин [bg]

Тя направи няколко упражнения за разтягане, докато пушеше втората си цигара и пиеше третата си чаша черно кафе. После слезе с асансьора до фоайето и без да обръща внимание на махмурлийския поздрав на небръснатия портиер, излезе на улицата. Тротоарите бяха изринати от снега и Катерина се затича, поддържайки леко темпо, на запад към Мичурински проспект. Той минаваше край Московския държавен университет — учебното заведение, което Катерина можеше да посещава, ако беше нормално дете, а не дъщеря на агентка от КГБ, която бе забравила да взема противозачатъчни мерки, докато бе поставяла любовен капан.

В подножието на хълма тя зави надясно по леко извитата улица „Косигин“. Между двете платна имаше павирана алея, от двете страни на която се издигаха дървета с голи клони. Краката на Катерина започнаха да се загряват, тя усети първите капчици пот да избиват под анцуга ѝ. Младата жена удължи крачка и ускори темпото. Мина край красива църква в зелено и бяло и панорамната площадка на Воробьовите хълмове, където двама усмихнати младоженци позираха за снимки на фона на града. Това беше традиция за руските брачни двойки — нещо, което Катерина никога нямаше да преживее. В случай че се омъжеше, което бе малко вероятно, от СВР трябваше да одобрят нейния съпруг. Сватбата щеше да се проведе тайно и нямаше да присъстват никакви фотографи. Нямаше да присъстват и семействата им. За Катерина това не беше проблем, защото тя нямаше семейство.

Намерението ѝ бе да тича до Руската академия на науките и след това да поеме обратно към къщи по крайбрежната улица. Но когато мина покрай бляскавия вход на хотел „Корстон“, си даде сметка, че е следена от един „Рейндж Роувър“ със затъмнени прозорци. Беше го видяла за първи път на Московски проспект и за втори път при панорамната площадка на Воробьовите хълмове, където един от пътниците му — облечен с кожено яке мъж, се бе преструвал, че се любува на гледката. Сега автомобилът бе паркиран пред „Корстон“ и мъжът с коженото яке вървеше между дърветата към Катерина. Той беше висок над метър и осемдесет, тежеше над сто килограма и вървеше с леко поклащане на раменете — като човек, който прекарва голяма част от времето си в гимнастически салон.

Беше в разрез с обучението на Катерина да обърне гръб на потенциална заплаха, така че тя продължи да тича със същото темпо към мъжа, като гледаше право напред, сякаш само бегло си даваше сметка за присъствието му. Ръцете му бяха мушнати в джобовете на коженото яке. Когато Катерина се опита да мине край него, той измъкна дясната си ръка и я сграбчи за предмишницата. Сякаш я стиснаха челюстите на багер. Краката ѝ загубиха опора и щеше да падне на земята, ако ръката му не я държеше изправена.

— Пусни ме! — каза рязко Катерина.

— Нет47 — отвърна той хладно.

Тя се помъчи да се отскубне — повече като предупреждение, отколкото като истински опит за бягство, но той я стисна още по-силно. Следващите ѝ движения бяха извършени по инстинкт. Катерина скочи с всичка сила върху горната част на стъпалото на десния му крак и го заслепи, като заби двата си пръста в очите му. Щом хватката му се охлаби, тя се завъртя и го изрита с коляно в слабините. После се завъртя отново и му нанесе жесток удар в слепоочието, който го просна на земята. Катерина се канеше да смаже с крак оголената му шия, но се спря, когато чу смях на пътеката зад гърба си. Тя се подпря с ръце на коленете, като дишаше учестено ледения въздух. Усети в устата си вкус на кръв. Представи си, че това е кръвта от сънищата ѝ.