Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Примигнах, изтръгвайки се от мрачните си мисли, и открих Седрик да се обляга на парапета на стълбището. Всички се бяха върнали от светските събития за вечерта, а аз последна от групата си влязох вътре. Потиснах една прозявка и спрях в най-долния край на стъпалата. Той беше зашеметяващ и безупречно облечен, както винаги, но над него витаеше очевидно униние.
— И ти самият изглеждаш доста потиснат — казах. — Какво е твоето оправдание? Твърде много танци и незначителни светски разговори? Това изтощи мен.
Изражението му си остана мрачно.
— Ще ми се да беше това. Чу ли за аланзанците, които са били заловени?
— Какво? Не… — Но после си спомних, че Грант спомена как патрулите на Уорън Дойл са успели да арестуват първата си група еретици. Не знаех коя секта са заловили. Огледах се наоколо, за да се уверя, че сме сами. — Там ли беше, когато дойдоха?
— Измъкнах се. Бях един от късметлиите.
— Ако са те разпознали…
— Не са.
Потиснах порива да го упрекна на какви опасности се излага, като участва в богослужения с други от своята вяра. През живота си обаче бях общувала отблизо с достатъчно аланзанци, за да съм наясно колко е безплоден този довод. Техните принципи бяха твърде здрави.
— Какво ще стане с тях?
— Точно в момента са задържани в градски арест. Утре ще ги разделят. Някои ще бъдат задържани в затвора в Арчъруд. Други са осъдени на каторга. Знаеш ли какво е това?
— За нещастие. — Призля ми, като си помислих за участта на онези бедни затворници и тормоза на системата. В ума ми тези аланзанци носеха лицата на Пабло, Фернанда и безброй други приятели.
— И не мога да направя нищо по въпроса. — Той ми се усмихна измъчено. — Иска ми се да можех да съм като баща ти. Той нямаше да ги остави да седят там. Иска ми се да имах неговия кураж — и умение — за да нахълтам там и да ги освободя. Но вероятно просто щях да си навлека арест. Или да загина.
Потупах го по ръката:
— Недей да правиш нещо безразсъдно или да се обвиняваш. Ти показваш смелост по други начини.
Той сякаш не повярва на това и ми пожела лека нощ. Но докато се оттегляше, почувствах как сърцето ми започва да препуска. Седрик беше прав за едно. Баща ми нямаше да позволи онези аланзанци да страдат в затвора или в каторгата. Нямаше да подскача наоколо, окичен с бижута и облечен в хубави дрехи, докато те очакваха мрачната си участ. Щеше да предприеме действия. Наистина щеше да нахълта там и да освободи аланзанците. Щеше да ми каже, че съм себична, задето стоя настрана. Щеше да ме нарече страхливка… отново.
Но аз не бях баща си независимо колко много исках да бъда като него понякога. Желанието да помогна на аланзанците, гореше в гърдите ми. Трябваше да действам, да нанеса удар и да спася невинните. Но не можех да проникна в затвор. Нямах на свое разположение цяла мрежа от борци за свобода.
Или пък имах?
Изтичах в стаята си, повдигнах дюшека и измъкнах монетата, която Том ми бе дал. Стиснах я в ръка. Имах на разположение един борец за свобода. Е, може би „имах на разположение“ не беше правилният израз. Но той наистина ми дължеше услуга. Какво струваше тази услуга?
Време беше да разбера.
Измъкнах се по обичайния си начин и по гористата пътека забелязах, че със затоплянето на времето земята омекваше още повече. Тази вечер носех красиви обувки от ярешка кожа, които бяха по-удобни от пантофките за танци, но въпреки това затъваха дълбоко в калта. Трябваше да ги почистя, преди мистрес Кълпепър да види.
В самия Кейп Триумф ми се наложи да питам за посоката няколко пъти, преди да открия кръчмата „Танцуващият бик“. Открих, че вътре беше точно толкова претъпкана, колкото и кръчмата, в която се бяхме скрили с Грант, но нямаше същото долнопробно излъчване. И беше по-ярко осветена. Разбира се, имаше издокарани и гримирани жени — жени, чиито намерения бяха очевидни. Но се движеха дискретно, без вулгарни публични демонстрации. Само две жени бяха облечени в по-груби дрехи като мен. Седяха на масите си и пиеха със сурово изражение, създавайки впечатлението, че всеки, който ги притесни, скоро ще съжали за това.
Останалите посетители бяха мъже. Мнозина носеха маски. Някои се бяха свили в ъглите с потайни изражения на лицата. Други, по-буйни и шумни, играеха на карти и зарове в големи групи. Облеклото им варираше от обикновени работни дрехи до по-зрелищния вид на пиратите. Част от пиратското облекло изглеждаше доста износено, но доста мъже демонстрираха изключително ярката, биеща на очи непрактична външност на псевдопирати. Мъж с бяла готварска престилка подтичваше наоколо, за да се грижи ничия бирена халба да не остава празна, а една жена, работеща на бара, се стараеше винаги да има много готови халби.