Третият близнак [bg]

Затова се качи на сребристия си линкълн и се понесе със сто и четиридесет километра в час по магистралата Балтимор — Вашингтон. Често нарушаваше ограничението за скоростта. Всъщност към всички правила той се отнасяше нетърпеливо. Това бе вътрешно противоречие, признаваше го. Мразеше участниците в походите на мира и наркоманите, хомосексуалистите и феминистките, рок запалянковците и всички неконформисти, задушаващи добрата американска традиция. В същото време обаче се дразнеше, когато някой му казваше къде да паркира колата си или колко да плаща на работниците си, или по колко пожарогасителя трябва да слага в лабораторията.

Докато караше, се запита дали Джим Пруст все още поддържа връзки с разузнавателните кръгове. Дали те не бяха просто една банда стари войници, които се събираха и си разказваха истории за това как са успели да компрометират антивоенното движение или са ликвидирали някой латиноамерикански президент? Или все още държаха ножа? Дали не си помагаха един на друг като Мафията и не гледаха на връщането на услуга като на религиозно задължение? Или всичко вече бе свършило? Все пак Джим бе напуснал ЦРУ много отдавна.

Беше късно, но Джим чакаше Берингтън в кабинета си в Капитолия.

— Какво толкова е станало, че да не можеш да ми го кажеш по телефона? — попита нетърпеливо той.

— Тя се кани да пусне програмата си на файловете с пръстовите отпечатъци на ФБР.

Джим пребледня.

— Ще проработи ли?

— Тя проработи на зъбните файлове, какво й пречи да проработи и на пръстови отпечатъци.

— Доколкото си спомням, повече от двайсет милиона комплекта. Всички от тях обаче не може да са престъпници. Толкова ли много престъпници има в Америка?

— Не знам, може би те пазят пръстовите отпечатъци и на починалите. Съсредоточи се, Джим, за бога! Можеш ли да я спреш?

— С кого от Бюрото е влязла във връзка?

Берингтън му подаде разпечатката от писмото. Докато Джим я четеше, Берингтън вдигна глава и се огледа. По стените на кабинета му висяха снимки на Джим заедно с всички американски президенти от Кенеди насам. Ето, униформеният капитан Пруст отдава чест на Линдън Джонсън, ето го и майор Пруст, все още с буйна руса коса, ръкуващ се с Дик Никсън; полковник Пруст, вперил намръщен поглед в Джими Картър; генерал Пруст, говорещ си нещо с Роналд Рейгън, и двамата се бяха превили от смях; Пруст — в бизнескостюм, зам.-директор на ЦРУ, потънал дълбоко в разговор с намръщения Джордж Буш; и накрая сенатор Пруст, вече плешив и с очила, размахващ пръст към Бил Клинтън. Беше сниман още как танцува с Маргарет Тачър, как играе голф с Боб Доул и язди редом с Рос Перо. Самият Берингтън също имаше няколко подобни снимки, но Джим бе събрал цяла галерия. Това, че непрекъснато се виждаше в компанията на най-силните хора в света, караше Джим да се чувства важна персона.