Третият близнак [bg]

Той излезе от дневника и запрехвърля файловете й. Имаше огромна маса статистически данни и разработки по тях. Файловете на текстовия й редактор бяха по-малки — малко кореспонденция, проект за въпросник, чернова за някаква статия. С помощта на функцията за търсене по дума той издири всичките й файлове за думата „база данни“. На няколко пъти този термин се появи в статията и после още веднъж-дваж в копия на изпратени писма, но в нито едно от тези места не се разбираше къде се кани да използва програмата си Джийни следващия път.

— Хайде — каза той полугласно, — някъде трябва да се покаже нещо, за бога!

В шкафа за папки също нямаше кой знае какво — та тя бе тук само от няколко седмици. След година-две ще го натъпка с използвани въпросници и първоначални данни за научни изследвания.

В друг шкаф Берингтън откри само поставена в рамка снимка на Джийни с някакъв висок брадат мъж — и двамата се бяха подпрели на велосипеди на фона на някакво езеро. Каза си, че е намерил любовна история, която е свършила.

Безпокойството му нарасна. Това бе кабинет на организирана личност, от ония, които си планират нещата предварително. Тя си подреждаше входящите писма и си пазеше копия от цялата изходна поща. Тук някъде задължително трябваше да има нещо, което да му подскаже какво ще прави тя по-нататък. Няма причина да го пази в тайна — до този ден не бе дала повод да се мисли, че върши нещо, от което да се срамува. Сигурно планираше ново сканиране на някоя медицинска информационна банка. Единственото възможно обяснение за отсъствието на такива улики бе, че урежда въпроса по телефона или лично — може би с някой, който й е близък приятел. И ако това беше така, той нямаше да може да намери нищо.

От коридора долетя шум от стъпки и Берингтън замръзна. Чу се щракане, след като картата премина през четящото устройство. Той безпомощно се взираше във вратата. Не можеше нищо да направи — хванаха го на местопрестъплението, седнал на бюрото й и включил компютъра й.

Вратата се отвори. Той очакваше да види Джийни, но вместо нея в стаята влезе, човек от охраната.

— О, здравейте, професоре! — позна го мъжът. — Видях отвън, че свети и дойдох да проверя. Доктор Ферами държи вратата си отворена, докато е тук.

Берингтън се помъчи да не се изчерви.

— Всичко е наред — каза той. Не се извинявай, не обяснявай. — Ще затворя, като си тръгна.