Смъртта на светлината [bg]

— Спал съм достатъчно — каза Вайкъри. — Това не е важно. Обмислях положението ни. — Махна с ръка. — Ела.

Минаха през друга стая, празна трапезария, и излязоха на един от многобройните балкони с изглед към града на Даркдаун. Денем Крайн Ламия беше различен, по-малко отчайващ. Дори вялата слънчева светлина на Ворлорн бе достатъчна да хвърли искра по бързо течащите води на каналите и в дневния полуздрач светлите кули не напомняха толкова за гробница.

Дърк беше изтощен и прегладнял, но главоболието му беше минало, а свежият лъх на вятъра му подейства добре. Забърса косата си — сплъстена и безнадеждно мръсна — от очите си и изчака Джаан да започне.

— Наблюдавах оттук през нощта — каза Джаан, опрял лакти на студения парапет и вперил поглед към хоризонта. — Те ни търсят, т’Лариен. Два пъти зърнах въздушни коли над града. Първия път беше само светлина, високо в далечината, тъй че може би сгреших. Но втория път нямаше грешка. Колата вълча глава на Чел прелетя близо до наземното ниво над каналите с нещо като допълнително прикрепен прожектор. Мина доста близо. Имаше и хрътка. Чух я да вие, диво като музиката на Дарклинг.

— Не са ни намерили — каза Дърк.

— Наистина — отвърна Вайкъри. — Мисля, че сме достатъчно на безопасно тук, за известно време. Освен ако… не съм сигурен как ви намериха в Предизвикателство и това ме плаши. Ако ни проследят до Крайн Ламия и претърсят града с хрътките, опасността ще е голяма. Нямаме вече нулева миризма. — Погледна го. — Как разбраха накъде сте побягнали? Имаш ли идеи?

— Не — каза Дърк. — Никой не знаеше. Със сигурност никой не ни проследи. Може би просто са предположили. Беше най-логичният избор в края на краищата. Животът в Предизвикателство беше по-удобен, отколкото в който и да е от другите градове. По-лесен. Знаеш.

— Да, знам. Не приемам хипотезата ти обаче. Не забравяй, т’Лариен, двамата с Гарс също обсъдихме този проблем, когато ни оставихте посрамени и изоставени в карето на смъртта. Предизвикателство беше най-очевидният избор и поради това най-нелогичният, така ни се стори. По-вероятно изглеждаше да тръгнете към Мускел и да преживявате с рибата, която бихте могли да си хванете, или Гуен да ви събира храна от джунглите, които познава толкова добре. Гарс дори предположи, че бихте могли просто да сте скрили въздушната кола в някой друг сектор на Лартейн, за да можете да ни се смеете, докато ние претърсваме цялата планета, за да ви намерим.

Дърк се размърда нервно.

— Да. Добре, предполагам, че изборът ни беше глупав.

— Не, т’Лариен, не казах това. Единственият глупав избор според мен щеше да е градът на Беззвездното езеро, където се знае, че гъмжи от Брайт. Предизвикателство е умен избор, все едно дали сте го мислели, или не. Изглежда толкова погрешен избор, че всъщност е правилен. Разбираш ли? Не мога да разбера обаче как Брайт са ви открили чрез някакъв процес на дедукция.