![Смъртта на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/9/smrtta-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Смъртта на светлината [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-580-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Смъртта на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
„Отлична научна фантастика… Дивият Запад в космическото пространство!“ Лос Анджелис Таймс
„В тази незабравима космическа опера най-продаваният автор на „Ню Йорк Таймс“ Джордж Р. Р. Мартин представя смразяваща гледка на вечната нощ… мимолетен свят, на който се сблъскват култури, кодекси на честта не съществуват и ловец и жертва често сменят местата си. „Смъртта на светлината“ взриви представата ми за това, което би могла да е и би могла да прави фантастиката и какво може да постигне необузданото въображение“. Майкъл Чабон
„Галактическият фон е великолепен… Мартин знае как да държи читателя“. сп. „Азимов“
„Джордж Р. Р. Мартин има гласа на поет и ум като стоманен капан“. Олджис Бъдрис
„Винаги очаквам най-доброто от Джордж Р. Р. Мартин и той винаги го поднася“. Робърт Джордан
— На Висок Кавалаан може би — каза Дарк. — Но ти си живял и на Авалон, нали?
— Да. За жалост. За жалост.
Музиката набъбваше и кънтеше около тях, и градът на Сирената доби очертания долу: външният кръг от кули като безплътни ръце в замръзнала агония, бледите дъги на мостовете над тъмни канали, петната смътно искрящ мъх, свирещите кули, щръкнали нагоре във вятъра. Бял град, мъртъв град, гора от наострени кости.
Дърк закръжи, докато намери зданието, до което ги беше завела Гуен, и подходи за приземяване. Във въздушния хангар двете изоставени коли все така си стояха непокътнати, потънали в прах. Приличаха му на късове от някакъв отдавна забравен сън. Някога, неизвестно защо, им се бяха сторили важни. Но той и Гуен, и светът, всички бяха различни тогава, а сега беше трудно да си спомни възможната значимост на двата метални призрака.
— Бил си тук — каза Вайкъри, а Дърк го погледна и кимна. — Води тогава — заповяда каваларът.
— Аз не…
Но Вайкъри вече се беше изправил. Подхванал беше леко Гуен от задната седалка, вдигна я в прегръдката си и зачака.
— Водѝ.
Тръгнаха по коридорите, където сиво-бели фрески танцуваха симфонията на Даркдаун, и пробваха врата след врата, докато не намериха обзаведена стая. Беше апартамент всъщност, с четири свързани стаи, всички голи и с високи тавани, и доста мръсни. Леглата — две от стаите бяха спални — се оказаха кръгли дупки дълбоко в пода, матраците бяха покрити с гладка лъскава кожа, която издаваше смътно неприятна миризма, като пресечено мляко. Но бяха легла, съвсем меки и удобно място за отдих, и Вайкъри грижливо намести отпуснатото тяло на Гуен на едното от тях. Тя не помръдна — изглеждаше в пълен покой — и Джаан остави Дърк да седи на пода до нея, сгънал крака под себе си, и се върна при въздушната кола, която бяха откраднали. Донесе завивка за Гуен и манерка.
— Пий само глътка — каза и я подаде на Дърк.
Дърк взе покрития с плат метал, отвинти запушалката и отпи само малка глътка. Водата беше топла и малко горчива, но потече хубаво по пресъхналото му гърло.
Вайкъри намокри ивица сив плат и започна да чисти засъхналата кръв от тила на Гуен. Попиваше леко кафеникавата коричка, мокреше парцала отново и отново, докато хубавата ѝ черна коса не стана пак чиста и не полегна в лъскаво ветрило на постелята, блещукаше на треперливата светлина от стените. Когато приключи, Джаан превърза раната, погледна Дърк и каза:
— Аз ще пазя. Иди в другата стая и поспи.
— Трябва да поговорим — каза колебливо Дърк.
— По-късно. Не сега. Иди и спи.
Дърк трудно можеше да възрази. Тялото му бе изтощено и главата му още пулсираше. Отиде в другата стая и се смъкна на вмирисаната на кисело постеля.
Но въпреки изтощението сънят не дойде лесно. Може би беше от главоболието; може би беше от неспокойната игра на светлината в стените, която го измъчваше дори през затворените очи. Главното обаче беше музиката. Която не го оставяше и сякаш ехтеше още по-силно, щом затвореше очи, сякаш се вмъкваше в черепа му: пронизителни писъци, ридания и шепоти, и все така — вечно — бумтеж на самотен барабан.
Трескави сънища дебнеха в онази безкрайна нощ — видения, напрегнати и свръхреални, и нажежени от тревога. На три пъти Дърк се буди от неспокойния си сън и се надигаше стъписан — разтреперан, с лепкаво от пот тяло — и се изправяше отново пред песента на Ламия-Байлис, без да може да си спомни ясно какво го е стреснало. Веднъж му се стори, че чува гласове в съседната стая. Друг път беше съвсем сигурен, че видя Джаан Вай къри да седи пред отсрещната стена и да го наблюдава. Никой от двамата не проговори и му отне почти час, докато отново потъне в сън. Само за да се събуди наново в празна отекваща стая и сред движещи се светлини. За миг се зачуди дали не са го оставили тук да живее или да умре; колкото повече мислеше за това, толкова повече страхът се усилваше и тогава вече се разтрепери неудържимо. Но някак си не можеше да стане, да отиде до съседната спалня и да види сам. Вместо това затвори очи и се помъчи да прогони всички спомени.