Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 107
Перейти на страницу:

Двамата с Ела въздъхнаха с облекчение и прекрачиха прага. Студеният светлик на оръжието се отразяваше в металните ребра, които крепяха стените, и ги водеше като фенер през подземния свят, към място, което Джейк вече помнеше твърде ясно…

* * *

На ръба на каньона двама от воините на Черен нож, скрити сред скалите, стреляха по небесните чудовища в ниското, все по-объркани и гневни. Нито куршум, нито стрела успяваха да пробият кожите на чудовищата.

Единият докосна другия по ръката и кимна към склона под тях, където се катереше едно чудовище. Апачите смениха целта, докато неподозиращият им враг приближаваше позицията им.

Но вече беше твърде късно. Друг извънземен скочи отгоре им и ръцете му започнаха да секат и мушкат. Индианците бяха мъртви преди да успеят да извикат.

Долу Хънт, Бронк и Бул се озоваха притисната зад една каменна тераса — ранени, без коне и без оръжие. Дори легнали по корем, те едва успяваха да избегнат сините мълнии от оръжията на извънземните.

Още докато влизаха в каньона загубиха Ред. Ноктестата лапа на един демон го свали от седлото, въпреки че натъпкаха проклетия звяр с олово, достатъчно да убие десет бизона. Споменът от последвалата касапница щеше да ги преследва до гроб… но ако нещата вървяха така, скоро от тях нямаше да има какво да се погребва.

Имаха късмет, че са още живи… Но както бяха приклещени, нито можеха да се бият, нито да избягат. Оставаше им само да лежат и да псуват, докато гледат как демоните сеят смърт наоколо. Чудовищата изглеждаха неуязвими за човешките атаки и бе само въпрос на време преди да ги видят или да се спънат в тях… При това положение Хънт реши, че със сигурност ще умрат преди залез.

— Диабло… — промърмори Бронк и сви юмруци, когато още един мъж излетя от коня си, разкъсан на две от мощната ръка на демон. Пушката на мъртвеца описа дъга и се приземи на около пет метра от тях.

Бронк изскочи от съмнителното им прикритие и изтича за пушката. Не успя да мине и половината разстояние, когато един куршум, предназначен за някой демон, го улучи. Той падна и се хвана за крака.

— Бронк! — извика Хънт и понечи да се надигне, но тежката ръка на Бул легна на рамото му и го притисна надолу.

Бул поклати глава. Няма смисъл.

Хънт спря да се противи и сведе поглед.

В този момент Бул го побутна и му посочи нещо с пръст. Видяха мъжа, когото Джейк наричаше „Док“, да тича към Бронк.

Док отвори чантата си и започна да превързва кървящия крак на Бронк, толкова съсредоточен, че дори не трепна, когато край тях нещо експлодира. Накрая Док извика:

— Спрях кръвта! Прикрий се!

Бронк долази обратно при Хънт и Бул. Хънт плесна Бронк по гърба, ухилен до уши, а Док взе пушката и чантата си и се хвърли в храсталака, за да помогне на други ранени.

— Тоя ми разказа играта — промърмори Бул.

— Проклет да съм… — Хънт поклати глава, докато оглеждаше превързания крак на Бронк.

— Сигурно си — рече Бронк и усмивката му се превърна в болезнена гримаса. — И не си сам… но едва ли ще видим там онзи момък. — Той кимна към мястото, където се скри Док.

Хънт кимна. Мислеше, че Джейк нарича мъжа „Док“, защото е безполезен очилатко, който само се пречка и дори не може да стреля. Само че той наистина беше лекар, при това по-смел от всеки боен медик, когото беше виждал по време на войната.

Хънт отново отправи взор към бойното поле. Само един човек искаше да види повече от Док… Джейк Лонерган. Искаше да го види с онова оръжие на китката как се разправя с демоните, както стори с Долан.

Но Джейк беше зает с друго.

Той водеше Ела обратно по пътя, откъдето беше избягал. Когато всичките му сетива работеха както трябва, лесно следваше светещата плетеница от изкуствени тунели на извънземните. Докато вървяха все по-навътре в тунелите, Джейк взе да различава слаба синя светлина отпред — неестествената светлина на скритото укрепление, която го приветстваше обратно в ада, този път с обещание…

„Но модо“, както казват в Мексико. Няма изход…

Джейк се препъна и се опря на стената, обладан от спомени.

Ела сложи длан на ръката му. Той се вгледа в очите й и видя как тя споделя страха му и всичко, което си спомня… и вече не можеше да разбере дали страхът в очите й е неговият собствен страх или е просто отражение на случващото се в нейния ум и в сърцето й.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)