Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Мъжът стисна челюст, докато събличаше връхната си блуза, но остави черните военни панталони.

— Как я караш, скъпа?

— Десет секунди — каза шофьорът.

Ерик закопча чантата, точно когато тя направи още един остър завой, този път по алея и към гараж. Тя спря с плъзгане, което ме накара да полетя напред. И отново бях единствената. Имах сериозни проблеми с гравитацията.

Шофьорът ми се ухили.

— Здрасти, аз съм Чарли — казах аз, когато Ерик отвори вратата и изскочи навън в секундата, в която ванът спря.

— Знам — каза тя с лек смях. — Аз съм Сабрина, но ще съм ти благодарна да не го повтаряш в съда.

— Имаш го.

Гледах как прехвърлиха парите в багажника на жълт хюндай и торбата с дрехите в каросерията на зелен пикап додж рам. Но частта, която ме впечатли най-много, бе фактът как Майкъл и Сабрина обелиха фолиото от страните на вана. От мястото си не можех да видя как изглеждаше ванът сега, но със сигурност току-що бяха сменили цялостния му вид.

Смачкаха облицовката и я натъпкаха в една отводнителна шахта; след това Майкъл метна на Ерик връзка ключове. Той скочи в пикапа и запали двигателя, докато Сабрина се отправи към хюндая, а Майкъл зае мястото й зад волана на вана.

— Тръгвам с парите — каза русият, но Донован го издърпа обратно вътре и затвори вратата.

— Придържаме се към плана. Освен ако не искаш да се разделиш с твоя дял и да си тръгнеш.

Мъжът седна отново, а изражението му бе изпълнено с гняв и по-голямата част от него беше отправен към мен.

— Дръжте се здраво — каза Майкъл, докато потегляше. Хюндаят и доджът го следваха, докато не излязоха от гаража; след това всеки пое по своя път.

— Току-що подписа заповедта за ареста ни — каза русият на Донован.

Той извади гадно изглеждащ нож и погледът ми се закова на него като ракета с лазерно насочване. Гърдите ми олекнаха, а стените се приближиха навътре, докато вътрешно треперех като лист. Веднъж вече бях усещала нож, докато си проправяше път през пластове плът и сухожилия, докато не се удари в кокал. Не беше нещо, което да исках да повторя.

Той го насочи към мен.

— Или тя отива под земята — каза той, отмествайки острия връх към Донован, — или ти.

Адреналинът запрепуска през тялото на Донован, така че, ако този развой на събитията го изненада, не можах да го усетя. Без дори намек за колебание, той извади своя глок24 и стреля. За трети път през този ден, пистолетът изгърмя прекалено близо, за да бъда спокойна.