Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Отвлякохте ме — казах на Донован.

— Не сме те отвличали. Взехме те назаем.

— Взехте ме за заложник.

— Което е като взимане назаем.

Замарширувах след него, а той се направи на зает с разни задачи.

— Защо банки? Защо го правите?

Той сведе поглед и се заигра с ръкавиците си, откопчавайки и закопчавайки каишките.

— За съжаление няма да видим нито стотинка от парите, които взехме днес.

— Какво? Не разбирам.

— Това беше целта. — Той повдигна вежди. — Винаги това бе целта. Трябваше да го направим да изглежда сякаш безразборно обираме банки. Сякаш случайно сме нацелили нов трансфер на пари. Все едно не сме знаели, че е там. Чакайки.

Чудех се как са се натъкнали на толкова пари в брой.

Той извади чанта и я натъпка с някои лични вещи.

— Сделката беше да запазим всичко, което сме взели досега. Това ни е отплатата. Но всичките пари от днешната кражба отиват при един човек.

— И кой ще е той?

— Мъжът, който ни изнудва.

Въздухът напусна дробовете ми, когато се изсмях; тогава осъзнах, че беше сериозен.

— Изнудили са ви да обирате банки?

— И по-странни неща са ставали — каза той, свивайки едно рамо.

— Не и на мен. — Когато ме изгледа скептично, аз казах: — Е, добре, но това си е много дори и за мен. Донован, какво се случи?

— Аз се случих. — Тогава влезе Ерик. Очевидно беше зарязал пикапа и безгрижно се домъкна до нас. — Група мъже ми скочиха една вечер пред клуба и убих един от тях. Един тип заснел цялото нещо.

— Има доказателство, заради което ще ни затворят за доста дълго време. Бяхме там. Наблюдавах случващото се. Ерик се справяше сам, затова не се намесих. Но просто оставихме човека там.

— Не мислехме, че ще умре — каза Ерик. — Онези типове започнаха, мамка му.

— Но ако е било самоотбрана?

— Не и когато си шампион по бокс със Златна ръкавица — обясни Донован.

Майкъл сръчка Ерик настрани.

— А онези дрисльовци избягаха от мястото.

Донован го изгледа строго.

— Той така или иначе щеше да го направи.

— И когато този тип дойде при нас — продължи Ерик, — той знаеше всичко за банките.

Майкъл кимна, съгласявайки се.

— Каза, че може да ни вкара и изкара, каза ни какво да вземем и какво да оставим, как да избегнем ченгетата, всичко.

— После подготви всеки от ударите така, че да изглежда случаен — каза Донован.

— Та, кой е този тип? — попитах, надявайки се да ми кажат.

Бавна усмивка се разпростря по лицето на Донован.

— Навличам си много проблеми, за да запазя задника ти жив и невредим. Последното, което ще направя, е да те хвърля на вълците.