Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Но той работи в банката, която обрахте днес, нали? От там е знаел за трансфера.

— Да — каза Майкъл, намигвайки, но лъжеше. Можех да го почувствам толкова лесно, колкото и хладен бриз в горещ летен ден.

— Работата е там, че не мисля, че щеше се спре дотук. Мисля, че щеше да ни принуди да оберем още една банка. От известно време говореше за това. Когато му казахме, че не може да се направи, той отговори, че имал вътрешен човек. Фактът е, че всъщност ти ни спаси задниците.

— Вън сме — каза Майкъл, а усмивка заигра на устата му. Същата уста, която по-често се хилеше самодоволно, така че усмивката беше хубава. Истинска.

Ерик се оказа зад гърба ми, както винаги твърде близо, и се надвеси над мен.

— Спаси ни никога повече да не се налага да го правим. Вече няма начин да се принудим да продължим с това.

— Така или иначе заминаваме за Мексико — каза Донован. — С това просто приключи сделката.

— Не и за мен. — Обърнахме се, когато русия влезе, а движенията му бяха резки и гневни. — Този тип нямаше представа кой съм. Нито че изобщо съм участвал. — Имаше нещо странно в гнева му. Не бе напълно откровен, но просто не можех съвсем да разбера за коя по-точно част лъжеше.

— И все още не знае — каза Ерик.

— Но тя е виждала лицето ми. Ти настоя за това, помниш ли?

Донован го сграбчи за яката, очевидно му беше писнало от мрънкането му, колкото и на мен.

— Ти беше този, който искаше да участва. Ние се придържаме към плана.

— И от кога планът включва вземането на заложник?

— Импровизирах — каза Донован, изблъсквайки го. После се обърна към мен, отново ухилен. — Колко време имаме, докато ни издадеш?

О, те наистина си заминаваха. И знаеха, че трябва да ги издам. Бях леко зашеметена, че никой не се опитва да ме убие.

— Колкото ми отнеме да се освободя.

Той се намръщи объркано, затова му показах китките си. Следващата усмивка, която се прокрадна по лицето му, можеше да се опише единствено като вълча.

— Не мога да обещая нищо, щом те вържем.

Усмихнах се. Донован беше джентълмен, ако не друго. Размъкнат, нехранимайко, но въпреки това джентълмен.

— Мисля, че ще рискувам.

Глава 15

Съществуването ти ми причинява главоболие.

Иди застани ей там.

Надпис върху тениска

Двадесет минути по-късно се озовах завързана в стая на приземния етаж на лудницата. Донован не искаше да рискува някой от членовете на клуба му да дойде в къщата и да ме открие завързана и безпомощна, затова тримата ме отведоха в лудницата и надолу по разнебитено стълбище. Ерик намери стол и връзването започна. Или, добре де, залепването. Нямаха въже, затова взеха тиксо. Мъжете си падат по тиксо.

Ерик се наведе над облегалката на стола и ме целуна по врата.

— Ще се видим от другата страна, красавице. Не се забърквай в нищо, в което аз не бих.

Усмихнах се и се сгуших в него така, че да се падне между главата и рамото ми. Беше добро хлапе. И страшно секси. Това бе изключително лоша позиция за някой като мен. Завързана и безпомощна, с трима секси мъже, които се борят за вниманието ми. Определено трябваше да излизам повече.

Той гризна леко ухото ми, а след това си тръгна, преди дори да се сбогувам.

Майкъл ми отправи дръзката усмивка, която носеше с толкова стил, и се наведе да ме целуне по бузата.

— Имам чувството, че ще се срещнем отново — каза той, преди да козирува и да се отправи към изхода.

А това ме остави насаме с Донован.

Той коленичи пред мен, лицето му бе доста красиво на слабата светлина, влизаща през високия прозорец. Той обви и двете си ръце около кръста ми и се намести между краката ми.

— Ти си смела жена — каза той с искрена усмивка.

Исках да му кажа за Артемида, защото преди да умре, тя бе неговото куче. Исках да знае, че тя бе с мен и бе добре, че вече бе спасявала живота ми поне два пъти, но нямах представа как щеше да го приеме. Вероятно ме мислеше за достатъчно откачена и без да намесвам в картинката починалото му куче, затова реших да задържа за себе си тази информация.

— Наистина ли отивате в Мексико? — попитах аз.

— Като за начало. Кой знае къде ще се озовем накрая, но нещата тук стават твърде рисковани. — Той потърка крака ми с една ръка, пръстите му се приближиха опасно много до вдлъбнатината между краката ми, още известна като Вирджиния. — Можеш да дойдеш с нас — каза той, без да поглежда към мен.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?