Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Не съм сигурен, че трябва да правиш така, госпожице Шарлот.

Прекъснах целувката със задъхано ахване. Ракетата стаеше точно зад Донован, с ръце на кръста в знак на неодобрение.

— Ракета — казах аз, изпъвайки се в стола. — Донован само ми помагаше с… контактните лещи.

Донован повдигна вежди шеговито.

Ракетата смръщи неговите.

— Погълна ли ги?

Ракетата беше като гигантски Пилсбъри Дъгбой26 с миловидно лице и пухкаво тяло, което го правеше идеален за прегръдки.

— Не, не съм ги глътнала. Той просто… — Преди да измисля друга правдоподобна лъжа, погледнах покрай него и видях Ягодовото сладкишче, починала деветгодишна, от която ме побиваха тръпки. Не я бях виждала от известно време, така че всъщност беше хубаво да знам, че все още бе тук и бе добре. Но не тя ме накара да спра. Въпреки че и тя стоеше с ръце на кръста, с неодобрение на лицето, точно до нея стоеше дребно момиченце с къса, тъмна коса, подстригана на черта и облечена с гащеризон.

Когато Донован погледна през рамо, искайки да види това, което и аз, аз оставих нежна усмивка да се разпростре по лицето ми. Обърнах ръката си с дланта нагоре, завъртайки я в ръкава, който беше залепен от тиксото, приканвайки я по-близо и казах:

— Ти трябва да си Блу.

Овалното й лице, дребничко и толкова бледо, че ми беше трудно да различа други черти, освен огромните й тъмни очи, бе картина на шок и благоговение. Очевидно досега не беше виждала някой да се целува. Ако знаех, че това ще я привлече към мен, отдавна щях да довлека Донован тук и да се натискам с него.

Ракетата се обърна към нея и изглеждаше също толкова изненадан, колкото мен, да я види да стои там.

Тогава Ягодка се приближи, а устата й беше свита в тънка линия в знак на неодобрение.

— Кой е той? — попита тя, сочейки раздърпания мъж, чиито ръце все още бяха обвити около задника ми.

С усмивка казах:

— Това е Донован. Така се случва, че той притежава сградата, в която стоите.

— Мислех, че каза, че щеше да излизаш на среща с брат ми.

За нейно добро потиснах ужаса, който почувствах при перспективата да излизам с Тафт, нейния брат полицай. Беше добър като за мъж, но никога не бях усещала и най-беглото влечение да го изчукам, а това беше критерият ми за ходене по срещи. Ако това първично привличане не беше там още от самото начало, вероятно никога нямаше да се появи. Поне не и в моя свят.

— Не, ти каза, че ще излизам на среща с брат ти. — Приведох се и целунах носа й, действие, което тя не хареса, но на което аз се насладих много. — Оказа се, че е зает.