За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
Пак нагласих книгата в скута си.
— „Съгласно Теоремата на Хистия макар че магията може да бъде насочена чрез… фала н'арим…” Това какво е?
— Джански термин. Чети.
— „… не може да бъде използвана, за да му въздейства. Това е всеизвестна Истина, разкрита ни от Ангелите, неизменна във времето. И все пак ние открихме пропуски в Теоремата. Макар че фала н’арим е идеалната леща за насочване, може да служи и за образец. Възможно е една леща да бъде полирана, възможно е също и да бъде променено фокусното й разстояние. Дали е така и с фала н’арим? Признавам, че това сравнение има своите недостатъци, но ако е вярно, значи можем да направим много повече, отколкото предполагахме. Много повече, отколкото ни казваха, че можем…“
Пак вдигнах глава.
— Добре де, тя е на прага на нещо страхотно, поне за нея. Значи не всичко е такова, каквото е изглеждало. Чудесно. И какво означава това?
Джелем взе книгата и се върна на креслото. Вторачи се в страницата.
— Фала н’арим е древно понятие в джанското чародейство. Не може да се преведе точно на имперския език, нито има точно съответствие във вашата теория на магията. — Плъзна разсеяно пръст по ръба на листа и бързо отдръпна ръка. — Фала н’арим се отнася до сърцевината на заклинателя, до същината на човека. Всички велики язани на Джан са писали за необходимостта фала н’арим да бъде защитаван, да бъде опазен чист и неопетнен. Ако внесеш в него могъщество, ти го покваряваш, значи покварява се самият човек. Това е един от най-старите принципи на магията. Но Йоклаудия пише за използването му, за да фокусира магията си чрез него, за внасянето на сила и оформянето й вътре в него. Тя дори намеква, че фала н’арим може да бъде използван за извличане на сила от Отвъдното. — Млъкна и потърка с пръст долната си устна. — Струва ми се, че мога да си го представя… на теория. Това би могло да отвори път към неимоверно могъщество, и все пак…
— Джелем — прекъснах го, — фала н’арим душата ли е?
— Да, защото няма по-подходяща дума за него. — Той се взря в мен. — Йоклаудия пише за това как би могла да се възползва от самата си същност, за да черпи направо от силата на Отвъдното. Не да събира просмукалата се тук енергия като повечето усти, не да я извлича чрез ограничени протоци — само Йоклаудия и Отвъдното.
— В това ли се състои имперската магия — заклинания чрез собствената душа?
— Поне изглежда, че Йоклаудия си е мислела именно това, доколкото успях да разбера. Има още много текст, който трябва да прочета.
Вторачих се в книгата. Не съм много вещ в теологията, но нямаше как да не понауча това-онова, щом търгувам с откраднати реликви. И малкото, което знаех, ме накара да настръхна.
— Значи тя е писала за светотатство. И то за страшно светотатство. Дори Ангелите се поколебали, преди да разделят душата на Стефан Дорминикос на три части и да започнат цикъла на превъплъщения на императора. Никой не си играе с душите. Това е третата Повеля в „Книгата на завръщането“, веднага след „Почитай Ангелите“ и „Ангелите са истинските наследници на Мъртвите богове“.
Светотатство и имперска магия накуп…
— Това си е двойно гарантирана смъртна присъда — отсякох аз.'
— И възможност за постигане на огромно могъщество — напомни Джелем.
— Вече не се чудя, че поясите искаха книгата. — Опипах крака си и усетих притъпено боцкане там, където острието бе срязало плътта ми. — Провървя ни. Можеше да стане много по-лошо, ако се бяха измъкнали, за да съобщят на императора у кого е книгата.
— Все още може да стане много по-лошо — вметна Деган.
Трепнах и се обърнах. Той стоеше на прага с платнена торба под мишница. Не е редно едър мъж да стъпва толкова безшумно.
Под очите му се бяха врязали тъмни сенки. Макар че не беше с дрехите, които носеше в Изтърбушеното, тези също изглеждаха смачкани и протрити. Видях на лявата му китка мръсна превръзка.
— Къде е третият пояс? — попитах го.
— Офейка.
Затворих очи.
— Проклятие.
Тройно гарантирана смъртна присъда…
19
— Как се изплъзна?
Деган, все още застанал на вратата, сви рамене.
— Трябваше или да не изпускам от поглед Лариос и книгата, или да убия нея. А ти каза, че искаш книгата на всяка цена. Задоволих се да я бутна в мазето и да догоня Лариос.
— Значи дребният мръсник побягна?
— Като вятъра. Е, вятър с едно подуто око, куц крак и две-три счупени ребра. Накрая пусна книгата на земята, за да не го настигна.
— А аз къде бях през това време?