Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Означава ли това, че Съединените щати не са в състояние да изградят висококачествена автономна администрация? И да, и не. Независимо че американската система има предубеждения срещу подобен тип силно управление, в хода на историческото развитие на страната се наблюдават отделни случаи на административна автономия. Един от тях е свързан с Департамента по земеделието на САЩ в началото на XX в., и по – специално с Гифорд Пинчо и Националната служба по горите на САЩ.
Департаментът по земеделието на САЩ е основан през 1862 г. от президента Линкълн като част от стратегията за повишаване на производителността на американските ферми съгласно закона „Морил“ от същата година, създал системата ленд – гранд колежи (Пенсилванския университет, Мичиганския университет, Корнелския университет, Канзаския университет, Айовския университет и др.) за обучение на ново поколение агрономи. Първоначалното намерение е персоналът на Департамента по земеделието да се състои от учени, но през 80 – те години на XIX в. неговото предназначение се променя и става безплатното разпределение на семена. С подкрепата на представителите от фермерските щати към края на века програмата на Конгреса за безплатни семена доминира в бюджета на агенцията. С други думи, Департаментът се оформя като модел на патронажната система, който е характерен за федералното управление в този момента, с тази разлика, че не раздава длъжности, а семена на политическите си поддръжници.
При тези обстоятелства Департаментът много трудно успява да задържи научните кадри. Това започва да се променя след приемането на закона „Пендълтън“ през 1883 г. и утвърждаването на меритократичната система. Департаментът е една от първите федерални агенции, която успява да защити персонала си от политическия патронаж и назначава много млади специалисти от новите ленд – гранд колежи със съвременно селскостопанско образование. Както обяснява политологът Даниъл Карпинтър, мнозина от началниците на отдели разполагат със сравнително продължителен мандат и възможността да ръководят цяло поколение млади специалисти, които нямат нищо общо с патронажната система или системата за раздаване на семена.
Според съвременната терминология тази промяна в кадровата политика на Департамента представлява „изграждане на капацитет“. Качеството на административното обслужване се дължи не само на доброто образование на новите служители, но и на факта, че те изграждат мрежа на доверие и притежават т.нар. „социален капитал“. Както техните немски или японски колеги, те имат сходни биографии (често са възпитаници на едно и също учебно заведение) и споделят убеждението, че съвременната наука и използването на рационални методи могат да допринесат за развитието на аграрните райони в Съединените щати. С течение на времето това определя организационния етос на Департамента и по – специално на един от основните му отдели, Националната служба по горите.
Днес Националната служба по горите контролира над 150 национални гори и над 200 милиона акра земя. Преди създаването на Службата по горите към Департамента по земеделието през 1876 г. горите се разглеждат до голяма степен като препятствия за заселниците на запад. Изсечени са огромни горски масиви и са превърнати в пустеещи земи. През първото десетилетие на XX в. региони като Нова Англия са обезлесени в голям мащаб и възникват опасения, че повечето от националните гори ще изчезнат напълно за двайсетина години. Възстановяването на земите за ефективно земеползване е едно от най – големите постижения на правителството. Националната служба по горите на САЩ отдавна се оценява като една от най – успешните американски администрации, чиито качества и колективен дух са легендарни. Това постижение е още по – забележително с оглед на факта, че горските пазачи живеят на огромни разстояния един от друг, което не им позволява да се обединяват по начина, който позволява градската среда.