Произход на политическия ред [bg]

Както в случая с Китай, и в този случай не бихме могли да проектираме съвременната индийска родствена организация назад във времето върху ранните индоарийци. Но както в Китай, така и в Индия родството никога не изчезва като основополагащ структуриращ принцип на обществото по начина, по който това се случва на Запад. Следователно би трябвало да разберем тази основополагаща приемственост в индийската социална организация, ако искаме да обясним динамиката на политическото развитие.

В Индия има три основни сфери на родствена организация, съответстващи на трите големи етнолингвистични региона на субконтинента: (1) северна зона, населена от говорещи санскрит, останал от индоарийците; (2) южна зона на говорещите дравидски език и (3) източна зона, която има много общо с Бирма и други части на Югоизточна Азия. Почти всички родствени групи в Индия оформят сегментарни родове, а огромното мнозинство са патрилинейни. Обаче в Южна и Източна Индия има няколко важни групи, които са матрилинейни и матрилокални като наяр в Малабар. Както в Китай, родствените групи са организирани около общи прародители и имат корпоративна идентичност благодарение на някои форми на колективна собственост.

Все пак индийското родство се различава от китайското, тъй като е рамкирано от йерархичната система на варна и джати. Тя определя границите на екзогамията, което означава, че обикновено не може да бъде сключен брак извън съпружеските варни или джати. Тъй като системата варна/джати е изключително йерархична, има много сложни правила, когато жена с по–нисък социален статус се омъжва „нагоре" за мъж с по–висок социален статус или – което се случва по–рядко – когато мъж с по–нисък статус се оженва „нагоре" за жена с по–висок статус (които антрополозите наричат съответно хипергамия и хипогамия). Тъй като всяка варна и джати е диференцирана в сложна система от обществени рангове, има строги ограничения кой с кого може да сключи брак дори в техните собствени граници. Например брамините са разделени на такива, които не трябва да извършват богослужения на семейни ритуали, и такива, които извършват; такива, които служат на погребения, и такива, които не служат. Брамин от първата група никога няма да се ожени за дъщерята на брамин от най–ниската група (тези, които служат на погребения).

Основните разлики в родствените правила между санскритския север и дравидския юг са свързани с браковете между братовчеди, които може би са били от значение за политическата организация. На север синът трябва да се ожени извън рода на бащата и не може да сключи брак с първа братовчедка. И на юг синът трябва да се ожени извън рода на бащата, но не само му е позволено, а е и насърчаван да се ожени за дъщерята на леля си. (Тази практика се нарича кръстосан брак между братовчеди; паралелни бракове между братовчеди, т.е. брак с дъщерята на чичото не е разрешен, тъй като това нарушава правилата за кланова екзогамия. На мъжа е разрешено да се ожени и за дъщерята на най–голямата си сестра или за дъщерята на вуйчо си.) С други думи, в южните индийски племена, както в много арабски племена, браковете се сключват в много тесен родствен кръг (и по този начин унаследяването остава в неговите граници). Следователно родствените линиджи обикновено живеят близо един до друг, докато на север семействата са принудени да търсят подходящи брачни партньори за своите деца в по–широк периметър. Дравидската практика на кръстосани бракове между братовчеди подсилва ограничеността и затвореността на социалните взаимоотношения, характерни за всички племенни общества. Тези брачни практики по всяка вероятност са понижавали стимулите на кралете на юг да търсят далечни брачни съюзи като този, довел до обединяването на короните на Арагон и Кастилия, от което възниква съвременна Испания.