Светлина в пукнатините [bg]

ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Жером и Терез разхождаха Хенри около селския площад. Правеха втора обиколка, увлечени в разговор. Студът хапеше, но имаха нужда от свежия въздух.

— Значи Арман е разследвал това, което му е разказала старейшината от племето кри, и е открил, че думите й са истина — рече Жером. — Какво е направил тогава?

— Постара се да има неоспорими доказателства, а след това ги е представил на съвета.

Ставаше въпрос за съвета на комисарите, както знаеше Жером. Висшето ръководство на Sûretée. Сега и Терез бе част от него, но по онова време е била обикновен агент, наскоро приет в редиците на пазителите на реда. Нямала представа за земетресението, което щяло да разлюлее всичко, което в квебекската полиция смятали за непоклатимо.

"Служба, почтеност, справедливост." Девизът на Sûreté.

— Знаел е, че ще бъде почти невъзможно да убеди комисарите, а дори и да успеел, те щели да се постараят да защитят Арно и репутацията на полицията. Арман поговорил с двама от членовете на съвета, за които предполагал, че ще го подкрепят. Единият бил готов, а другият — не. Принуден бил да поиска среща със съвета. Дотогава Арно и още няколко души вече подозирали за какво става въпрос. Първо отказали молбата на Арман да свикат заседание.

— Какво ги накарало да променят решението си? — попита Жером.

— Арман заплашил, че ще даде гласност на разкритията си.

— Шегуваш се.

Но още докато го изричаше, Жером разбираше, че има логика. Естествено, че Гамаш е бил готов да го направи. Откритието му било толкова ужасяващо, толкова изобличаващо, че вече не чувствал, че дължи лоялност на ръководството на Sûretè. Лоялността му била към Квебек, а не към група старци, насядали около полирана маса, които гледали собствените си отражения, докато взимали решения.

— Какво се случило на срещата? — поинтересува се Жером.

— Арно и неговите преки заместници, срещу които Арман имал най-много доказателства, се съгласили да си подадат оставките. Щели да се оттеглят, Sûretè да изтегли хората си от територията на племето кри и всички да заживеят мирно и щастливо.

— Арман победил — заключи Жером.

— Не. Настоявал за нещо повече.

Снегът скърцаше под стъпките им, докато правеха бавната си обиколка под светлинките, с които бяха окичени трите огромни дървета.

— Повече?

— Казал, че това не е достатъчно. Въобще. Арман настоял Арно и хората му да бъдат арестувани и обвинени в убийство. Според него младите индианци кри, които загинали, заслужавали справедливост. Родителите им, семействата им и племето заслужавали отговори и извинения. И обещание, че това никога няма да се повтори. Съветът неохотно се съгласил след ожесточена дискусия. Нямали избор. Арман разполагал с всички доказателства. Знаели, че доверието в Sûretè ще рухне, ако обществеността разбере, че самият началник на полицията е изправен пред съд по обвинение в убийство.