Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Това бе делото "Арно".
Жером, както и цял Квебек, го бе проследил. В много отношения се бе запознал с Гамаш именно покрай този случай. Гледал бе по новините как всеки ден влиза в съдебната зала сам. Журналистите се тълпяха около него. А той отговаряше любезно на всякакви нелюбезни въпроси.
Свидетелстваше срещу своите братя по оръжие. Ясно. Изчерпателно. Заковаваше факт след факт с разумен и спокоен глас.
— Има още — добави Терез тихо. — Онова, което остана скрито за пресата.
— Още ли?
— Да ви направя ли чай, мадам? — обърна се Гамаш към Рут. Отново бяха в малката й кухня. Рут бе сложила Роза да си легне и бе свалила палтото си, но не предложи на главния инспектор да вземе неговата връхна дреха.
Гамаш си бе намерил пакетче насипен "Лапсанг Сушонг"[74] и го държеше в ръка. Рут го изгледа с присвити очи:
— Това е чай? Това би обяснило някои неща…
Гамаш сложи чайника на печката.
— Да.
— Е, аз реших, че… — Рут кимна към пакетчето.
Гамаш я изгледа продължително, преди да разтълкува жеста й.
— Чай — повтори той. — Не трева. Имате ли каничка за запарване?
— Ей там е.
Детективът наля гореща вода в каничката, разклати я и я изля. Рут се отпусна на един стол и впери поглед в госта си, докато той сипваше няколко лъжички черен чай в очукания и мръсен порцеланов чайник.
— Е, дойде време да се отървеш от албатроса си — обяви Рут.
— Това някакъв евфемизъм ли е? — попита Гамаш, а възрастната поетеса само изсумтя в отговор.
Главният инспектор заля листенцата чай с тъкмо кипналата вода и захлупи чайника с капака му. После седна при Рут.
— Къде е Бовоар? — попита тя. — И не ме баламосвай с онези щуротии, че имал друг ангажимент. Какво се е случило?
— Не мога да навлизам в подробности — обясни Гамаш. — Нямам право да се бъркам в живота на другите.
— Тогава какво търсиш тук тази вечер?
— Дойдох, защото знам, че се тревожите. И вие също го обичате.
— Добре ли е?
Гамаш поклати глава.
— Да бъда ли майката? — попита Рут и детективът се усмихна, докато я гледаше как налива чай в чашите.
Седяха и мълчаливо отпиваха. После той й разказа каквото можа за Жан Ги. И усети как му олеква.
Съпрузите Брюнел крачеха в пълна тишина, само ботушите им скърцаха ритмично в снега. Звукът, който нарушаваше спокойствието и някога им се струваше дразнещ, сега бе успокоителен, дори им действаше като утеха. Човешко присъствие в тази история за безчовечност.
— Съветът на Sûretè гласувал да не арестуват Пиер Арно и останалите веднага — продължи разказа си Терез. — Решили да им дадат няколко дни да се погрижат за делата си.
Жером се замисли за миг. Защо жена му използваше точно тези думи?
— Да не би да искаш да кажеш…?
Терез мълчеше и това го принуди да изрече останалото:
— … да се самоубият?
— Арман бил категорично против, но членовете на съвета гласували и дори Арно разбирал, че това е единственият изход. Бърз куршум в главата. Мъжете трябвало да заминат за отдалечена ловна хижа. Телата им — и техните признания — щели да бъдат открити по-късно.
— Но… — Жером отново се бореше да намери точните думи и се мъчеше да обуздае препускащите си мисли. — Но нали имаше процес? Гледах го. Онова беше Арно, нали?
— Да.
— Какво се случило?
— Арман нарушил заповедта. Отишъл в ловната хижа и ги арестувал. Довел ги в Монреал с белезници и сам подал документите в съда. Множество обвинения в предумишлено убийство.
Терез спря. Жером спря. Успокояващият шум от стъпките им в снега спря.
— Боже мой! — прошепна Жером. — Нищо чудно, че ръководството го ненавижда.
— Но редовият състав го обожава — рече Терез. — Вместо да опозори полицията, процесът доказа, че макар да има корупция, има и справедливост. Корупцията в редиците на Sûretè шокира обществеността. Или поне нейното ниво. Но ги изненада и високият морал. Докато ръководството тихомълком се обедини в подкрепа на Арно, редовите полицаи взеха страната на главния инспектор. Обществеността също.
— "Служба, почтеност, справедливост" — изрецитира Жером девиза, който висеше на стената над бюрото на Терез в дома им. И тя вярваше в него.
— Oui. Изведнъж тези думи придобиха нов смисъл за редовия състав. Без отговор оставаше само един въпрос — защо главен комисар Арно бе постъпил така?
74
Китайски черен чай с характерен опушен аромат. — б. пр.