Кодът на Луцифер [bg]

— Глави на Медуза ли? На онази жена с коса от змии, която превръщала с поглед хората в камък?

— Да — потвърди Лурдс. — Същата Медуза.

— Звучи малко странно християнски император да я сложи в цистерната си, не мислиш ли?

— Съществуват догадки относно поставянето на главите на Медуза. Едната е сложена на обратно, а другата лежи настрани. И двете поддържат колони. Някои историци смятат, че Константин просто си е служил с подръчни материали за строежа на цистерната. Смята се, че главите били отмъкнати от римска сграда.

Олимпия спря толкова рязко, че той се блъсна в нея.

— Ако внимаваше — скара му се тя, — това нямаше да се случи.

— Най-искрените ми извинения — каза Лурдс не кой знае колко искрено. Знаеше, че тя се дразни най-вече на вниманието, което той обръщаше на Клийна. — Защо спряхме?

— Защото пристигнахме. — Йоаким освети с фенерчето си стената отдясно. Пред него тунелът се разделяше под формата на буквата Y и продължаваше в два тъмни прохода.

Лурдс размаха фенерчето си в двата тунела, но не видя видима разлика между тях.

— Накъде?

— Насам. — Йоаким се облегна на стената, натисна няколко камъка и се чуха тихи изщраквания. Лурдс постави ръка на стената и усети вибрациите, докато Йоаким отместваше голяма част от нея, за да могат да минат.

— Хайде! — Йоаким изчезна в отвора.

Вече от другата страна, Лурдс насочи фенера пред себе си, после го обърна назад. Имаше само един път: напред. Тунелът свършваше зад тях. Освен това беше по-тесен от предишния. Трябваше да се извърти странично, за да може да мине.

— Този проход е направен за по-дребни мъже — рече Йоаким.

— Явно. — Лурдс държеше шапката си до сърцето. Раницата му се плъзгаше по грубия камък и от време на време се закачаше. Той усещаше с рамото си, че камъните са огладени. Запита се: колко ли хора са преминали през тунела от построяването му? Представи си и историите, които биха разказали.

— Никой не е идвал тук от много отдавна — рече Йоаким. — Аз самият съм влизал само три пъти.

— Защо?

— Защото това е свято място и защото Свитъкът не е тук.

Лурдс знаеше, че последното беше предизвикателство към него, но не му обърна внимание. Не твърдеше, че Свитъкът на радостта е тук. Надяваше се само, че ще излезе прав относно другото си подозрение.

— Кой знае за това място?

Тунелът започна да се спуска надолу и Лурдс пристъпваше внимателно. Имаше чувството, че някога в камъка е имало издълбани стъпала. Средата на тунела беше извита леко под формата на дъга и като че ли беше по изтъркана.

— Всички в Братството.

— Идват ли тук?

— Никой няма право да идва тук. До днес жена не е влизала в прохода.

— Дори Олимпия?

— Дори тя.

— Йоаким явно пази тайни по-добре, отколкото очаквах — намеси се Олимпия. — Допреди два месеца не знаех, че е част от Братството.