Кодът на Луцифер [bg]

19.

Крипта на старейшините

Подземието на „Света София“

Истанбул, Турция

19 март 2010

Каменните стъпала имаха същите изтъркани вдлъбнати следи като прохода преди тях. В случая обаче стъпалата бяха по-стръмни и по-ниски. Лурдс се мъчеше да запази равновесие, докато се спускаше. Освен това стълбата се виеше спираловидно надолу и изпълваше главата му с мисли за преждевременно погребение. Насили се да се съсредоточи върху любопитството и увереността, които го бяха довели на това място.

— По-трудно ли става за дишане? — попита Клийна.

— Въздухът е по-влажен — обясни й Лурдс. — Вдишвай нормално и всичко ще е наред. — Но тясното пространство потискаше и него.

Най-сетне стигнаха до края на мъчителната спираловидна стълба и се озоваха в квадратна стая. Неприятното чувство, обзело Лурдс, изчезна в мига, в който той видя полиците, които покриваха стената. Прашни хроники изпълваха рафтовете в спретнати редици.

Обзет от вълнение, той се приближи до рафтовете. Освети с фенерчето гърбовете на книгите и видя красиво изографисани имена и дати. Връщаха се стотици години назад.

— Това са дневниците на старейшините, които са прекарали в това помещение целия си живот — рече Йоаким.

— Докъде стигат назад във времето? — попита Лурдс с дрезгав глас.

Йоаким застана до него.

— До началото.

— На църквата? — В такъв случай полиците съхраняваха най-малко хиляда и шестстотин години история.

— До заточението на Йоан на остров Патмос.

Това признание стъписа Лурдс за миг, защото разбра колко много сведения има буквално на ръка разстояние от него.

— Може ли? — Той посочи към рафтовете.

— Тези ръкописи не ни казват нищо за местонахождението на Свитъка на радостта.

Без да продума, Олимпия се приближи и свали една от книгите. Разгърна я предпазливо, сякаш можеше да се разпадне в ръцете й.

— Държал си ги тук през цялото време, Йоаким? — Гласът й беше приглушен и напрегнат от благоговение. — Знаеш ли какво бих дала, за да мога да ги изуча? Знаеш ли какви сведения вероятно се съдържат в тези ръкописи?

— Братята са писали само благословии към Господ — отвърна Йоаким. — Татко не искаше да стана библиотекар. Накара ме да пазя Свитъка на радостта. Монасите не са се занимавали с мирския свят.

— Това няма значение. — Олимпия внимателно прелистваше книгата. — Всеки досег с външния свят, който са имали извън това място, се е запечатал в тях. Независимо какво мислиш, отделни факти от някогашния живот са намерили отражение в някои пасажи от книгите. — Затова днес археолозите изучават литературата от миналото. — Лурдс се приближи и застана зад Олимпия. — Допреди няколко години изучаването на романи, поезия и други художествени произведения за исторически подробности не се признаваше за сериозна наука. — Виж това, Томас. — Олимпия продължаваше да разгръща страниците с все по-голямо възхищение.