Кодът на Луцифер [bg]

Съдбата на света, напомни си Лурдс и се стегна да продължи. В края на краищата не мислеше, че ситуацията ще се окаже толкова важна, но вероятността да открие документ, написан от един от дванайсетте апостоли на Христос беше вълшебен еликсир, който караше кръвта му да пее. Прекоси стаята, свали раницата си, сложи я до стената и коленичи пред камъка.

Прокара пръсти по издълбания надпис. Дълбочината не беше повече от милиметър. Бръкна в раницата си и извади подложка с листове и пособия за писане.

Майстор каменоделец беше строил стената. Камъните бяха различни по големина, но умело зазидани един до друг. Лурдс прокара ръка по стената. Беше много гладка, майсторът явно бе полирал камъка. Нямаше нито една грапавина.

— Много време е отишло за построяването на това място — рече Лурдс.

— След като се заклели да пазят Свитъка на радостта, братята не го напуснали повече. — Йоаким коленичи до него.

— Това е много голяма цена.

— Знам.

— Замислял ли си се какво ще правиш, ако — когато намерим Свитъка на радостта?

— Ще го пазя.

— Дори това да значи, че ще прекараш остатъка от живота си, заключен в помещение като това?

Йоаким не се поколеба.

— Дори и така да е.

Лурдс нагласи един празен лист върху камъка.

— Какво правите? — попита Йоаким.

— Свалям натривка. — Лурдс избра парче въглен от кутията и започна внимателно да търка върху хартията. Издълбаният върху камъка надпис взе да се появява.

— Защо?

За да го съпоставя с този в книгата. Правили ли сте го?

Йоаким замълча за миг, после поклати глава.

— Не сме. Вече имаме копие от натривката и тя не ни казва нищо.

— Кайин знае ли къде се намира камъкът?

— Не, не знае. А и да знае, какво значение има?

Лурдс взе новата натривка и я сравни с тази в книгата, която беше взел от Кайин.

— Би ли подържал книгата?

Йоаким я хвана.

— Дръж я така, че страницата с натривката да увисне сама надолу — инструктира го Лурдс. Йоаким го направи и останалите се събраха около него, за да видят какво прави.

Лурдс сгъна новата натривка, така че да покрие тази в книгата. После насочи фенерчето си зад листовете, за да ги освети. Когато ги наложи, те паснаха точно.

Той се ухили.

— Изглежда, че е същият камък.

— Това не беше необходимо.

Лурдс започна да рови в раницата си за цифровата камера.

— Разбира се, че е. Емпиричното доказателство винаги е важно. Особено щом ще спасява света.

— Вие още не вярвате.

— Не ти ли е хрумвало, че може би съм в състояние да прочета този език именно защото не вярвам? Не търсим едно и също. Нямам предразсъдъци относно това, което трябва да открием, и как би трябвало да го открием. Поне предубеден съм за това, което търсим.