Кодът на Луцифер [bg]

Екарт се загледа в голите стени.

— Какво има отдолу?

— Тунели. Много тунели. Съдейки по картите, които успях да сваля от градските служби за геоложки проучвания, долу е същинско свърталище на плъхове.

— Така е. Имаш ли представа накъде се е запътил обектът ни?

— Нямам. Както казах, отдолу е пълно с тунели. И то на няколко нива. Някои минават под останалите, без да ги пресичат.

Екарт се замисли за това. Някога по време на война тунелите били важни отбранителни съоръжения. Позволявали на големи военни отряди да изчезват или да се появят някъде другаде на бойното поле. Сапьорите били специално обучени да прокопават тунели под стените на замъците и други укрепления или да взривяват стени. Отдолу се простираха и пътища за доставка на продоволствие и за отстъпление.

— Трябва да е свързано с църквата — рече Мейфийлд. — В нея някога е имало съкровища. Може да има нещо ценно отдолу.

— Добре — отвърна Екарт, — джипиесът отчита координатите ни идеално?

— Тъй вярно. Държа под око и задната ви врата.

Екарт даде знак и отрядът му тръгна като добре смазана машина.

Само след няколко минути тунелът се разклони на три. Екарт махна на един от мъжете отпред и той използва скрит термографски скенер, за да улови следите от топлината, оставена от мъжа, когото преследваха. Телесната температура на групата беше погълната от камъка, но оставаше достатъчно силна, макар и едва забележима следа. Ако изостанеха прекалено много, следата щеше да изстине и щяха да ги изгубят.

След кратко разстояние стигнаха до ново разклонение. Този път скенерът не улови следата.

— Какво става? — попита Екарт, когато войникът се завъртя и отново провери показанията.

— Няма никакви показания, сър.

— Каза, че на практика сме върху тях.

— Да, сър. Бяхме. Всъщност още сме: — Войникът погледна стената до тях. — Показанията сочат, че са влезли право в тази стена.

Екарт бутна стената, но тя изглеждаше солидна.

— Мейфийлд.

— Да, сър.

— Още ли имаш координатите ни?

— Тъй вярно.

— Виждаш ли тунел покрай северната стена?

Известно време се чуваше само пукане.

— Не, сър. Според картите там няма нищо.

— Картите явно грешат, защото тези хора не са изчезнали просто така — Екарт освети пода с фенерчето си.

Нямаше нито драскотини, нито следи от изтриване по пода, нищо, което да свидетелства за наличието на врата, която се отваря навън.

Щом като не е навън, значи е навътре, реши той. Бръкна в комплекта за първа помощ на гърдите си и извади два аспирина. Стри хапчетата между пръстите си и изсипа финия бял прашец върху другата си длан. Легна на пода, измете мястото пред стената, после лекичко издуха прашеца към нея.