Кодът на Луцифер [bg]
- Автор: Броко Чарльз
- Серия: Томас Лурдс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546552518
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кодът на Луцифер [bg]». Краткое содержание книги:
Част от белия прашец се плъзна изящно през внимателно замазана, почти невидима пукнатина. На ярка слънчева светлина можеше и да я види, но не и във вечния мрак на прохода. Отново разгледа стената. Нищо не показваше наличието на скрита врата.
Изправи се и повика спеца по експлозивите. Може и да не знаеха тайния механизъм за отваряне на вратата, но винаги имаше и друг начин да се направи вход.
— Йоаким! Какво правиш?
Сащисан и обзет от болка, Лурдс видя как Олимпия сграбчва брат си за ръката и го дърпа назад.
— Аз пазя това място — изръмжа Йоаким, разкривеното му от ярост лице се мержелееше в мрака. — Обещах на баща ни, че ще го направя.
— Не можеш просто така да го удряш — възрази Олимпия.
Всъщност Лурдс си мислеше, че Йоаким може да го удря, когато си пожелае, и не изгаряше от желание това да се повтори. Изправи се предпазливо и разтърка челюстта си. Усети вкус на кръв.
— Май хич те няма с доверието — рече Лурдс.
Олимпия се извъртя към него.
— А ти! Защо му каза, че ще откъртиш камъка от стената?
— Ами — отвърна Лурдс, — така както сме се натъпкали тук като сардини, нямаше голяма вероятност да го изкъртя от стената, без той да ме види. Реших, че е по-добре да му кажа какво се каня да направя.
Защо искаш да изкъртиш камъка?
— Недопустимо е — възрази Йоаким. — Това е криптата на старейшините. Тук тези мъже са платили с живота си, за да запазят тайната, която Йоан от Патмос поверил на ордена ни.
— Да предпази света от гибел — обади се Лурдс с отегчен тон. Йоаким направи крачка към него и Лурдс отстъпи назад, като се блъсна в стената.
— Неверник! — извика Йоаким.
— Ти имаш проблем с вярата, не аз. Аз вярвам, че Свитъкът на радостта е скрит зад този камък.
Тишина изпълни криптата.
Чак сега Лурдс забеляза, че Клийна се е приближила до него. Ръката й беше на хълбока, но той знаеше, че е само на сантиметри от пистолета, който носеше.
— Йоаким — рече един от монасите. — Може би трябва да се вслушаме в професора. В края на краищата той успя да разчете текста, който ние не можахме.
— Може да е номер — възрази Йоаким. — Не разбирате ли? Не знаем дали изобщо има нещо вярно в думите му.
Лурдс побърза да се обади:
— Прочетох за Свитъка на радостта. Разгадах езика.
— Кайин също знае за Свитъка на радостта. Той ти е казал за него, докато те е държал като пленник.
— Няма такова нещо — отвърна Клийна. — Там не съм се отделяла от него нито за минутка. Кайин изобщо не спомена за Свитъка на радостта.
— Ти си го отвлякла — ядосано отвърна Йоаким.
Клийна безгрижно сви рамене.
— Бях една от многото. И доколкото си спомням, ти ужасно бързо ни намери, след като Кайин ни плени.
— Тази крипта трябва да остане непокътната — отвърна Йоаким. — Гробовете на старейшините трябва да бъдат почитани.
— Гробове ли? — повтори Лурдс.
Йоаким посочи към пода. За пръв път Лурдс забеляза деветте правоъгълника, направени от различни на цвят камъни.
— След смъртта им — продължи Йоаким, — когато станало по-безопасно да се влезе на това място, братята дошли и погребали старейшините.
— В пода.
— Да. Светците се погребват в църкви. Това е свята земя.
— Къде са погребани останалите монаси?
— В гробищата. Но тези мъже са различни. Кончината им не би могла да остане неотбелязана.
Лурдс избърса окървавените си устни в ръкава на ризата.
— Няма да оскверня криптата. Просто ще извадя камъка и ще погледна зад него. Щом свърша, ще го върна обратно.
— Преди нищо не спомена за махането на камъка.
Лурдс кимна и отвърна:
— Не споменах, защото предполагах каква ще бъде реакцията ти. — И внимателно докосна подутото си лице.
— Защо мислиш, че зад камъка има нещо? — попита другият монах.
— Според вас само старейшините са знаели къде е скрит Свитъкът на радостта — рече Лурдс.
Монахът кимна.
— По време на разграбването на Константинопол през 1204 година монасите са знаели, че могат да ги разкрият и да откраднат тайната им — продължи Лурдс. — Били са наясно, че никой друг не знае къде се намира Свитъкът на радостта. Затова е трябвало да оставят послание. В тази крипта.