Кодът на Луцифер [bg]

— Не сме готови, страната не е готова да се откаже от зависимостта си от петрола — спокойно рече Уебстър.

— Стивън Нейпиър е близо до намирането на решение. Но дори когато разполагаме с алтернативен източник на гориво, преминаването на Съединените щати към него ще отнеме време. Това е единственото, с което и двамата се съгласихме.

— Знам. Знам. И още съм съгласен. Просто не ми харесва докъде ни доведе.

— Не ни е довело, Майк. Не ние сме оставили американския народ без право на обезщетение. Халид го направи. Ако не го забравяш, това ще обърне гледната ти точка.

— Не съвсем, Елиът. Ако го направим, ще бъдат погубени много човешки животи.

— Ако не направим нищо, ще бъдат погубени много човешки животи. Това няма как да се избегне.

Уегънър мълчеше.

— Американският народ, нашият народ, разчита да постъпим правилно — рече Уебстър. — А не е правилно да позволим на принц Халид да ни остави на сухо или да започне религиозна война, която може да опустошава Близкия изток с години, ако не и с поколения.

Уегънър не отвърна нищо от другата страна на линията.

— Да ги оставим да се бият, за каквото си искат тук — продължи Уебстър. — Правят го, откакто първият е грабнал камък в ръка. Колкото и да се опитваме да ги цивилизоваме, никога няма да приемат някой, който не е един от тях.

— Но ако го направим, ако ние, господ да ми е на помощ, нападнем страната…

— Не нападнем, Майк. Само ще се погрижим целият свят да не бъде опустошен. Някой трябва да го направи. Иначе няма да имаме с какво да се топлим през зимата. Старците и децата ще замръзнат. Индустрията ни ще изпадне в рецесия. А тези хора не ги е грижа, защото винаги сме ги галили с кадифени ръкавици. — Уебстър постави празната си чаша върху перваза на прозореца. — Светът винаги ще е разделен на „нас“ и „тях“. Цивилизацията ни позволява само едно „нас“. Щом като тези хора не могат да бъдат цивилизовани, тогава значи се обявяват против цивилизацията.