Кодът на Луцифер [bg]

— Не съм доволен, че стигаме дотук.

— Разбирам, но колкото по-дълго чакаме, положението ще стане по-трудно за овладяване.

— Знам, знам. — Уегънър си пое дълбоко дъх и издиша. — Знаем ли дали зад атаката изобщо стои шиитски отряд?

— Не. Принцът настоява, че била шиитска терористична клетка.

— И никой не е видял тези хора?

— Не. Принц Халид е открил следа, която води до шиитски екстремисти.

— Екстремисти ли са?

Уебстър се приближи до бюрото, където беше отворен лаптопът му.

— Според ЦРУ са такива. — Погледна лицата на екрана.

Екарт и хората му бяха открили „шиитските терористи“ преди близо месец. Те всъщност бяха шиитски бизнесмени, които работеха в Икономическия град. По време на наблюдението им Екарт беше изпратил снимки на Уебстър, който на свой ред беше платил на един хакер да ги вкара във файловете на Лангли. За една нощ те се превърнаха в терористи, но това не беше разкрито до нощта, в която „убиха“ саудитския крал и неговия първороден син.

— Знаели сме за тези хора? — попита Уегънър.

— Да, Майк, но не сме знаели, че ще направят такова нещо.

— Или че ще го направят толкова добре.

— Така е. — Уебстър отпи от уискито си — бърбън от Тенеси, пиеше го чисто. Огнената течност изгори гърлото му.

— Ако открием тези хора и докажем, че са отговорни, мислиш ли, че принцът ще се задоволи само с тяхната плът?

Уебстър наблюдаваше боевете по телевизията. Още новини, повечето директно свързани с насилието в Саудитска Арабия, се нижеха в лентата отдолу.

Броят на жертвите растеше с всяка минута.

По един от новите новинарски канали беше застрелян журналист на мястото на събитията. Операторът го засне изцяло, после хукна да търси прикритие. Съдейки по бързото въртеливо движение на камерата и внезапното й приземяване, Уебстър реши, че едва ли е успял.

— Не става дума само за принц Халид и баща му — рече Уебстър. — Вече не. Дори да успеем да укротим принца, мислиш ли, че шиитите вече ще отстъпят.

— Не, но може да започнем мирни преговори.

— Понеже досега свършиха хубава работа. — Уебстър остави сарказма да прозвучи в гласа му.

— Трябва да направим нещо. Ако положението в Близкия изток стане на пух и прах, Съединените щати вероятно няма да могат да устоят на икономическите санкции.

— Знам. Забравяш кой написа повечето от дипломатическите сценарии за Близкия изток, по които работим, откакто си президент.

— Не съм забравил, Елиът. Просто се надявах никога да не се стигне дотам.

Развълнувана усмивка се разля по лицето на Уебстър. Не бе очаквал, че ще се окаже толкова лесно, нито че президент Уегънър изобщо ще позволи отчаяните мерки, които бяха подготвили.