Кодът на Луцифер [bg]

Втората църква просъществувала сто двайсет и осем години, преди да бъде изгорена до основи по време на бунта Ника. Незабавно била изградена отново.

Но тунелите под зданието се поддържали и се превръщали в лабиринт през следващите поколения. Лурдс щеше да се радва, ако имаше време да ги изследва задълбочено. Дори след толкова години в тях имаше неоткрити съкровища, стига да знае човек къде да ги търси.

— Тунелите под целия град ли се простират? — попита Клийна. Вървеше по петите на Лурдс.

— Да — отвърна той. — Цистерните също.

— Какво е цистерна?

— Цистерната събира и съхранява дъждовна вода — и подпочвена, ако има такава — отвърна Лурдс. — Думата идва от латински. Cisterna, коренът е cista, което означава „кутия“. Разбира се, това идва от гръцки, както повечето латински думи. Оригиналната дума била kiste, което означава „кошница“.

— „Водохранилище“ щеше да свърши работа.

— Браво на теб. Ако ти се удаде възможност, преди да напуснеш Истанбул, трябва да идеш да видиш Йеребатан Сарнаджъ. Известен още като „Цистерната на базиликата“.

— Не сме дошли да разглеждаме забележителности — обади се Олимпия.

— Разбира се — отвърна Лурдс. Не бяха говорили много през последния час, докато Йоаким ги водеше през подземната плетеница от тунели.

Продължителната липса на разговор притесняваше професора повече, отколкото вървенето в мрака. Напрежението доловимо нарастваше. Въпреки че той се беше доказал като преводач, Йоаким и другите монаси не бяха особено щастливи, че трябва да разкрият тайните си пред външен човек. Може би от гордост, но Лурдс усещаше, че има и известна доза страх.

Не можеше да се застави да повярва, че съдбата на света зависи от свитък на две хиляди години, който можеше да се окаже непреводим.

„Или пък предсмъртните брътвежи на един луд“, помисли си той.

Въпреки това беше — може би — малко уплашен. Не беше суеверен. Не съвсем. Обаче през годините беше виждал неща, които го бяха накарали да се замисли. Никога не бе очаквал изгубената Атлантида да бъде намерена, още по-малко пък самият, той да се разхожда из легендарните земи.

Но се беше случило.

— Разкажи ми за цистерната — подкани го Клийна.

Олимпия, която вървеше пред него, изсумтя гневно и изруга.

Лурдс нямаше нищо против.

— Днес цистерните са по-известни като Цистерната на базиликата, както били кръстени от самото начало. — Говореше съвсем тихо, но гласът му пак отекваше. — Турците ги нарекли Йеребатан Сарай, което означава „потъналият дворец“ и Йеребатан Сарнаджъ, което пък означава „потъналата цистерна“. В действителност не сме далеч от истината. Цистерната била построена близо до „Света София“.

— След като е потънала, значи е под земята.

Лурдс се провря през един съвсем тесен участък и продължи: