Кодът на Луцифер [bg]

— Ако гледаме едно и също — изръмжа президент Майкъл Уегънър, — според мен сме свидетели на семената на война в Близкия изток, каквато никога не сме виждали.

Повечето хора едва ли щяха да доловят напрежението в гласа на президента, но Уебстър го познаваше от години. Уегънър беше на път да загуби самообладание. Това не се беше случвало.

— Гледам го в момента — отвърна той. — По телевизията и по улиците тук.

Уегънър изруга — още нещо, което рядко правеше.

— Не съм забравил, че си в центъра на всичко това, Елиът. В крайна сметка едва ли беше добра идея да те изпратя там. Тревожа се и за теб.

— Знам, Майк. Времената са тежки за всички.

— Добре ли си? Ако смяташ, че ти или хората ти сте в опасност, само ми кажи. Разполагам със спецотряд от тюлени на борда на един самолетоносач наблизо. Полковникът казва, че той и хората му могат да дойдат да ви изведат за по-малко от двайсет минути.

— Още няма нужда от такова нещо — отвърна Уебстър. — За момента сме в безопасност. Изтеглянето ни може да бъде възприето като признак на слабост. Не искаме да ни лепнат подобно нещо.

— Знам. Непрекъснато си го повтарям. — Президентът въздъхна уморено. — Просто не знам как положението се нажежи толкова бързо.

— Присъствието ни тук няма нищо общо с това — излъга Уебстър. — Принц Халид вече имаше план.

— Халид наистина ли си мисли, че ще му се размине без последствия?

— Принц Халид разполага със силно влияние. Не е пристрастен към богатството и властта като баща си и брат си. Иска да отмъсти за семейството си. Последствията не го интересуват. Иска да докаже мъжеството си пред света. И не смята, че някой може да го спре. Нещо повече, никой няма да го спре. Никой не може да си позволи да спре да купува петрола на Саудитска Арабия.

— Той е луд.

— По-скоро е хитър като лисица.

Няколко бързи просветвания привлякоха вниманието на Уебстър към улицата. Той веднага позна блясъка на дулата и разбра, че започва нова битка или ново клане.

— Мислех, че се разбираш с този човек — рече Уегънър.

— Докато баща му беше жив, можех. Надявах се синът да е прихванал от добронамереността на бащата. Но той е млад и е убеден в собствената си правота. И двамата помним какво значи да си млад, Майк.

— Знам.

— Брат му беше много по-разбран.

— Имахме лош късмет, че на трона се озова не синът, който трябваше.

„Не беше късмет — помисли си Уебстър. — Всичко върви според плана“.

Е, почти всичко вървеше по план. Ситуацията в Истанбул беше повече от обезпокояваща. Уебстър беше очаквал Екарт да докладва, че е успял. Но той не беше и все още не се знаеше къде се намира Свитъкът. Това бе тревожно, но Уебстър беше напълно уверен, че скоро ще бъде негов.