Кодът на Луцифер [bg]

— Не. Съдбата му е решена от господ. Сатаната няма свободна воля. Господ е знаел, че Луцифер ще падне от небесата, и знае, че накрая ще бъде победен.

— Това е разговор, който може да продължи много дълго, а мен ме чака работа.

Отец Гейбриъл се ухили.

— Чака те жена, а?

— Да — призна Лурдс.

— Коя от двете?

— Всъщност и двете.

Отец Гейбриъл повдигна вежди.

— Не едновременно — рече Лурдс.

— Слава богу, че ти е останал някакъв морал.

— Макар че вероятността си заслужава да бъде проучена.

Отец Гейбриъл си запуши ушите.

— Недей! Аз съм стар човек и ти си ми като син. Блуден син, но все пак син. Наистина не мога да понеса повече разочарования.

Лурдс бръкна в раницата си и извади Свитъка на радостта в дървения цилиндър.

— Говорих с Йоаким. И двамата смятаме, че е най-добре ти да го пазиш.

— Ако Луцифер се въздигне отново.

— Именно.

Отец Гейбриъл взе цилиндъра.

— Ще се постарая с всички сили.

— Знам, че ще го направиш. — Лурдс вдигна шапката си от масата. — Сега, ако ме извиниш, отивам да обядвам сред природата. После возене с лодка и накрая — разходка в парка.

— Мислех, че искаш да си починеш.

Лурдс се изправи, нахлупи шапката си и се усмихна.

— Вещ си в занаята и струва ми се, много добре знаеш, че за грешниците почивка няма.

— Ти не си грешник. — Отец Гейбриъл се изправи и го прегърна силно. — Ти просто си неуморен. Върви сега. Сигурен съм, че ти предстоят още много приключения.

— Иска ми се да вярвам, че съм взел своя дан.

— Александрийската библиотека още те очаква някъде.

Лурдс се усмихна.

— Знам. Може би някой ден. — Той вдигна раницата си, метна я на рамо и се сбогува.