Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Очакваше, след като приключеха, Елиът да скочи от леглото, да се облече и да си тръгне. Но той не го направи. Вместо това започна да я целува бавно и невероятно чувствено, сякаш дори след всичко, което бяха направили, той не искаше тази нощ да свършва.

Удиви се още повече, когато Елиът каза:

— Това определено бе най-хубавата ми нощ от много дълго време.

— Наистина ли? Трудно ми е да го повярвам.

— Не мърдай – каза той. – Моля те? Имам чувството, че се готвиш да побегнеш, въпреки че това е твоята стая. Сега се връщам.

Той се изтърколи от леглото и отиде в банята, а тя все още очакваше, че той ще се облече и ще си тръгне. Но вместо това, когато се върна, той се мушна отново в леглото и я взе в прегръдките си.

— Дали това е грешка на бившия ти съпруг, или просто си такава? Трябва да си по-самоуверена. Да, прекарах страхотна нощ – а, надявам се, и ти също? – сега изглеждаше почти уплашен.

Тя не можа да се сдържи да не се засмее.

— Може би съм с ниско самочувствие, но определено не мога толкова добре да имитирам разни неща като Мег Райън. Наслаждавах се. Много.

И наистина беше така. Елиът не бързаше, разпитваше я какво й харесва, разговаряше с нея, а не следваше заучена схема, така че всичко да приключи възможно най-бързо – именно такъв, доколкото си спомняше, бе сексът поне през последната година на брака й с Пол.

— Предполагам, че винаги съм била амбициозна – каза тя, като се опитваше да обясни, – така че провалът на брака ми бе удар за мен. Подкопа моята самоувереност. Както ти казах, още не съм започнала да се срещам с други мъже. Нямах време. Не – поправи се тя. – Не намерих време. Предполагам, от страх да не се проваля отново.

Преди да успее да отговори, телефонът му избръмча. Той се извини, докато вдигаше.

— Искам да съм сигурен, че не е дъщеря ми. Тази вечер е у майка си, обаче както ти казах преди, двете не се разбират. Ако Жулиет ме търси в два сутринта, значи, нещо се е объркало.

— Не се тревожи – отвърна тя. – И аз бих направила същото.

Той се засмя, след като погледна телефона си.

— Какво има – Кат се надигна на лакът.

— От Д’Арси е. Прочети го, ако искаш.

Съобщението гласеше: Двамата с Джош сме будни с повръщащи четиригодишни, така че отчаяно се надявам вие с Кат да прекарвате по-хубава нощ, отколкото ние. Моля те, кажи ми, че е така? Джош ми каза да не го изпращам, обаче е в пералното и се занимава с мръсните чаршафи, така че съм в безопасност! Целувки.

Кат също се засмя.

— Забавна е.

— Надявам се да не мислиш, че е досадна. Обичам и нея, и Джош, но знам, че нейната склонност да казва точно каквото мисли, за някои хора е прекалена. Бившата ми съпруга не можеше да я търпи.

— Мисля, че е ободряващо. Така че какво ще й кажеш?

Елиът пусна телефона на нощното шкафче.

— Нищо. Ще я оставя да си блъска главата цяла нощ, ей така, за майтап.

Той се пресегна към Кат и я привлече към себе си. Тя все още се смееше, отдавна не се бе смяла толкова много, почти не бе помислила за децата си и не се чувстваше виновна заради това.