Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Елфата потръпна, но не заради студа на ледените магически сталактити. Тя знаеше за желанието на Детуинг за нов, още по-ужасен орляк, знаеше как собствените му деца бяха продължили зловещото му дело. Но докато Нефариан и Ониксия се бяха отдали на собствените си планове за новия орляк, някой друг търпеливо и упорито, и несъмнено с измама, е събирал всички тези различни яйца през времето, за да може да бъде осъществен почти перфектен шанс за създаване на успешен чудовищен орляк. И толкова много яйца биха осигурили повече от достатъчно страшилища, които да разгромят и последната съпротива, която естествените същества в Азерот биха могли да организират.
Кошмарните й мисли бяха прекъснати от внезапно раздвижване в дъното на огромната зала. Стискайки здраво секирата си, Верееса се насочи в посоката, откъдето й се стори, че долови странния звук. Но щом приближи, единственото, което видя, беше още един басейн с бълбукаща лава. Този беше толкова голям, че цял кораб можеше да се побере в него, макар че нямаше да стигне много далеч.
Елфата разгледа ръба на басейна, търсейки следи от някой, който може да е наблизо. Въпреки постоянното бълбукане, тя беше сигурна, че не може да е объркала звука. От средата на басейна изплува огромна чудовищна глава. Горещината от разтопената лава я оцвети в ярко огненооранжево. Тя отвори страховитата си паст…
— В-верееса? — чу се груб глас.
Гигантът изохка и се понесе към ръба на басейна. Рейнджърът отстъпи няколко крачки назад, за да направи път на тоновете драконово тяло, което се измъкна от лавата и стъпи на земята пред нея. Тя продължи да се отдръпва, стъписана от гигантските размери на звяра. Рядко беше виждала толкова огромен дракон, с изключение на кралицата на червения орляк или Крас в истинската му форма на Кориалстраз… „Кориалстраз?“
Димящият левиатан продължаваше да пристъпва към нея. Рейнджърът се обърна и побягна, осъзнавайки, че драконът е много по-голям, отколкото очакваше. Сянката му я покри. Верееса знаеше, че не бяга достатъчно бързо. Тя се подготви за неизбежното… Но Кориалстраз не се строполи върху нея. И наистина, очакваният страшен сблъсък не се получи. Вместо това зад гърба си тя чу само тъпия звук от удара на тялото на дракона в земята. Елфата се престраши и се обърна назад.
Крас се беше проснал на ръба на басейна, а от тялото му все още се издигаше пара. Бледата му кожа за миг беше яркочервена, а тялото му остави следи от изгаряне върху каменния под. Странно бе, че робата му изглеждаше непокътната… но това все пак не беше реален образ, а резултат от заклинанието на дракон, което я правеше много по-издръжлива от всяка друга дреха.
Верееса се отърси от шока си и изтича до него. За щастие, въпреки че лежеше неподвижно, Крас дишаше. Но тя не успя да го събуди. Без да е сигурна какво да направи, Верееса опипа тялото му, за да разбере колко е топло. Макар да беше по-горещо от нормалното, тя поне можеше да го докосва, без да се изгори. Възможно най-внимателно тя повдигна отпуснатата фигура и я довлачи до едно място, където подът се издигаше. Там тя го намести в седнало положение и се замисли за следващия си ход. Крас й спести усилията, когато най-сетне отвори очи.
— В-верееса от висшите елфи — успя да изрече той. — Не очаквах точно теб…
Драконът-магьосник получи пристъп на силна кашлица. Той изглеждаше по-стар, по-изтощен.
— Но се радвам да те видя, макар и не точно тук.
— Аз пък очаквах да те открия — отвърна рейнджърът. — Когато е надвиснало зло, кой друг би дошъл да го спре, ако не ти?
— Ти… ти и Ронин… направихте повече от нужното, младо момиче — той махна с ръка в отговор на възражението й. — О-свен това, то е нито тук… нито тук, нито там.
Крас присви очи.
— Знаеш ли какво става в Грим Батол?
— Достатъчно, за да се объркам още повече, велики.
Той отново се сгърчи от болка и Верееса го погледна още по-тревожно.
— Крас… какво те мъчи?
— Бях на такова адско място, където се надявам повече да не попадам. Едва успях да се измъкна… за малко да бъда разкъсан. Бях захвърлен в забвение в самата планина… в самия камък на планината…
Той набързо й описа ужасния момент, когато, измъквайки се от магическия затвор, е бил отблъснат от освободените сили някъде в Грим Батол. Тялото му и същността на планината се слели в едно. Единствено невероятната магия и воля на дракона му помогнали да не остане завинаги вграден в нея.