За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XXIV
За анонимните писма
Татарите са били длъжни да написват имената си на стрелите, за да се знае чия ръка ги е пуснала. Когато Филип Македонски бил ранен при обсадата на един град, намерено било копие, на което пишело: «Астер нанесе тоя смъртоносен удар на Филип.» Ако тези, които обвиняват някого, имат пред вид общественото благо, те трябва да го обвиняват не пред господаря, който може лесно да бъде залъган, а пред съдиите, които действуват според правилата, страшни само за клеветниците. А ако те не искат да допуснат между себе си и обвиняемия посредничество на законите, това е доказателство, че се страхуват от законите; и в такъв случай най-малкото наказание, което могат да му наложат, се състои в това да не му вярват. Могат да го удостоят с внимание само в случаи, които не търпят протакане на обикновеното съдопроизводство и когато става дума за безопасността на господаря. Тогава може да се смята, че този, който обвинява, е направил усилие да развърже езика си и да говори. Но при всички останали случаи трябва да се каже заедно с император Констанций: «Ние не можем да подозираме този, който няма обвинител, а има враг.»
Глава XXV
За прийомите на управление в монархията
Кралската власт е огромен двигател, който трябва да работи леко и безшумно. Китайците хвалят един от своите императори, който е управлявал, както казват те, като небето, т. е. чрез своя пример.
Има случаи, когато властта трябва да действува с цялата си мощ; има и случаи, когато тя трябва да действува, ограничавайки се. Най-голямото изкуство в управлението е в това да знаеш сигурно каква е величината на властта — голяма или малка, която трябва да използуваш при различни обстоятелства.
В нашите монархии цялото благоденствие се състои в мнението, което народът си е съставил за кротостта на управлението. Слабият министър винаги е готов да ви напомня, че сте роби. Ако това наистина е така, той винаги трябва да полага усилия да скрива това от нас. Всичко, което може да ни каже или извести писмено, е че господарят се е разгневил; че се е възмутил; че ще въведе ред. Има една леснина при управлението; за да се постигне тя, необходимо е господарят да окуражава, а законите да заплашват.
Глава XXVI
За това, че при монархията монархът трябва да бъде достъпен
Това може да се почувствува най-добре чрез контрастите.
«Цар Петър I — казва г. Пери — издал нов указ, според който се забранявало да се подават оплаквания до него, ако преди това не са подадени други две до неговите чиновници. Можело в случай на отказ от правосъдие да се подаде до него трета молба; но на този, чиято молба се окажела невярна, трябвало да се отнеме животът. Оттогава никой не е подавал молба до царя.»
Глава XXVII
За нравите на монарха
Нравите на господаря допринасят за свободата толкова, колкото и законите; господарят, както и законите, може да превръща хората в животни и животните в хора. Ако той обича свободните души, ще има поданици; ако обича низките души, ще има роби. Ако иска да усвои великото изкуство да царува, нека приближи до себе си честта и добродетелта, нека поощри личните заслуги. Той може дори да обръща поглед и към талантите. Няма защо да се бои от съперничество на така наречените хора със заслуги; той е равен с тях, щом ги обича. Нека покорява сърцата, но да не държи в плен разума. Нека стане популярен. Той трябва да се ласкае от любовта и на най-малкия от своите поданици; те също са хора. Народът се радва и на най-малкото внимание, справедливо е да му бъде дадено; безкрайното разстояние, което го отделя от суверена, му пречи да бъде досаден. Нека монархът бъде благосклонен към молбите и твърд към настояванията; и нека знае, че неговият народ се радва на отказа му на придворните, а придворните се радват на милостите му.
Глава XXVIII
За вниманието на монарсите към техните поданици
Монарсите са длъжни да бъдат изключително сдържани в шегите. Когато шегата е умерена, тя е приятна, защото спомага да се установят непринудени отношения; но когато е остра, тя е по-недопустима за тях, отколкото дори за последния техен поданик, защото единствено в техните уста тя ранява смъртно.