Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
И така Анн се залови да си мие главата, да я търка с всички сили със сапун и вода, но то беше все едно, че търка истинската си червена коса. Амбулантът положително не беше излъгал, когато я увери, че боята не се измива, колкото съмнителни и да са били другите му уверения.
— О, Марила, какво ще правя? — заливаше се от плач Анн. — Никога няма да преживея това. Хората горе-долу са забравили другите ми грешки — лекарството в кейка, напиването на Дайана и избухването с госпожа Линд. Но те никога няма да забравят това! Те ще мислят, че не съм почтена. „О, колко объркана мрежа плетем, когато за пръв път си служим с лъжата“, Марила. Това е стихотворение, но е вярно. И, о, как ще се смее Джоузи Пай! Марила, не мога да се покажа пред Джоузи Пай. Аз съм най-нещастното момиче на остров Принц Едуард.
Анн се чувстваше нещастна една седмица. През това време не отиде никъде и си миеше косата всеки ден. От всички външни хора единствена Дайана знаеше съдбовната тайна, но даде тържествено обещание никога да не я издава и може веднага да се потвърди, че спази думата си. На края на седмицата Марила решително заяви:
— Няма смисъл, Анн. Това е трайна боя, ако изобщо съществуват такива. Трябва да ти острижем косата, друг изход няма. Не можеш да излезеш с нея, както изглеждаш сега.
Устните на Анн затрепериха, но тя прозря горчивата истина в бележката на Марила. С печална въздишка отиде да вземе ножиците.
— Моля ти се, острижи я веднага, Марила, че да свърши всичко. О, аз чувствам, че сърцето ми е разбито. Това е такава неромантична беда! Момичетата в книгите загубват косата си от треска или я продават, за да получат пари за някакво добро дело, и аз съм сигурна, че би ми било наполовина по-лесно да загубя косата си по някакъв такъв начин. Но няма нищо утешително в това да ти острижат косата, защото си я боядисала в такъв ужасен цвят, нали? Аз ще плача през цялото време докато я стрижеш, ако това не ти пречи. То ми се вижда толкова трагично!
След това Анн се разплака, но после, когато се качи горе и се погледна в огледалото, замълча от мъка. Марила свърши работата си старателно, а беше се наложило да стриже косата колкото може по-ниско. Резултатът не я разхубавяваше, ако го определим по възможност по-меко. Анн веднага обърна огледалото със стъклото към стената.
— Никога няма да се погледна пак, докато косата не ми порасне! — възкликна тя разгорещено.
После изведнъж оправи огледалото.
— Ще се гледам пак! Ще изкупвам грешката си по този начин. Ще се поглеждам всеки път, когато влизам в стаята си, и ще се виждам колко съм грозна. Нито ще се мъча да си представя, че не е така. Никога не съм помисляла, че съм суетна и заради косата си — как ли не! — но сега зная, че е било така, макар и да беше червена, защото беше толкова дълга, гъста и къдрава. Предполагам, че и на носа ми ще се случи нещо.
Остриганата глава на Анн направи сензация в училището следващия понеделник, но за нейно облекчение никой не се досети за истинската причина, дори и Джоузи Пай, която обаче не пропусна случая да осведоми Анн, че изглежда като истинско плашило.
— Аз не й отговорих нищо, когато Джоузи ми го каза — довери Анн вечерта на Марила, която лежеше на кушетката след едно от своите главоболия, — защото си помислих, че това е част от моето наказание и трябва да го понасям търпеливо. Обидно е да ти кажат, че приличаш на плашило и ми се искаше да отговоря нещо. Но премълчах. Само я изгледах с презрителен поглед и след това й простих. То те кара да се чувстваш много добродетелна, когато прощаваш на хората, нали? Възнамерявам да полагам крайни усилия да бъда добра след това и никога не ще се мъча да бъда красива пак. Разбира се, по-добре е да бъдеш добра. Зная, че е така, но понякога е трудно да повярваш нещо, дори когато го знаеш. Аз наистина искам да бъда добра, Марила, като теб, и госпожа Алан, и госпожица Стейси, и да порасна такава, че да се гордеете с мен. Дайана казва, когато косата ми започне да расте, да вържа на главата си черна кадифена панделка с фльонга от едната страна. Казва, че според нея ще бъде много хубаво. Аз ще я нарека „кордела“, то звучи толкова романтично. Но прекалено много ли говоря, Марила? Боли ли те главата от толкова?
— Главата ми е по-добре сега. Обаче следобед ме болеше ужасно. Тези мои главоболия стават все по-лоши и по-лоши. Ще трябва да отида при лекар да ме види. Колкото за твоето дърдорене, не усещам да ми пречи: толкова съм свикнала с него.